О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. София, 04.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 5566/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Т. В. срещу въззивно решение № 233 от 17.06.2013г., постановено по гр. д. № 210/2013 г. на Окръжен съд – Хасково.
Касаторът е изложил твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно: 1/ налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца; 2/ налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от ищец, който е във владение на вещта и цели да запази фактическата си власт върху нея и отблъсне неоснователни претенции на друго лице; 3/ постановеното решение по предявен отрицателен установителен иск относно собствеността върху дадена вещ, в производството по който ищецът има доказателствена тежест не само да обори правото на собственост на ответника, но и да установи своето право на собственост, слага ли край на правния спор между страните; 4/ възможността да се инициира процедура по узаконяване на сграда по правилата на ЗУТ обосновава ли наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от собственика на сградата относно собствеността върху имота, в който сградата е построена, срещу ответник, който притежава документ за собственост за този имот; 5/ подаване на жалба за незаконно строителство представлява ли действие, сериозно засягащо правата на собственика на строежа и обуславя ли правният му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск относно собствеността на земята, върху която сградата е построена, срещу подалия жалбата, притежаващ документ за собственост на земята. Прилага се практика на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Т. И. Г. и К. Г. Г. с писмен отговор по касационната жалба изразяват становище относно липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за допускане до разглеждане по същество на касационната жалба.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г.о., констатира следното:
С въззивното решение е обезсилено решение № 51 от 14.01.2013 г. на Районен съд – Хасково, постановено по гр. д. № 805/2012 г. поради липса на правен интерес. С посоченото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици по давност на поземлен имот с идентификатор 77195.709.108 по ККР, с адрес: [населено място], [улица], с площ от 1248 кв.м. Въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от така предявения отрицателен установителен иск, като се е позовал на задължителната за него практика на ВКС – Определение № 67 от 18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 17/2011 г. на ВКС, II г.о.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Повдигнатите въпроси, касаещи допустимостта на отрицателния установителен иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд е приел, че ищецът не е обосновал и доказал наличие на правен интерес, тъй като не излага твърдения, че отричането на собственическите права на ответника ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни права за ищеца, както и че ищецът не противопоставя свое право на собственост върху имота. С ТР№8/2013г. по тълкувателно дело №8/2012г. на ВКС, ОСГТК се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Обстоятелствата, на които ищецът е обосновал правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск не могат да бъдат преценени като такива, обосноваващи възприетите с цитираното ТР предпоставки, обуславящи допустимостта на този иск. Той е твърдял, че е построил обекти в имота, за който ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, без обаче да го е придобил по давност. Спорът се основава на отказ на СГКК да запише и нанесе сградите в имота на името на ищеца и възможността последните да бъдат узаконени. Ищецът не обосновава свое самостоятелно право на собственост, не се позовава на фактическо положение, нито пък с успешното провеждане на отрицателния установителен иск той ще придобие права. Ето защо изводите на въззивния съд за липса на правен интерес от така предявения отрицателен установителен иск не са в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. и ТР№8/2013г. по тълк.д.№8/2012г., ОСГТК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 233 от 17.06.2013г., постановено по гр. д. № 210/2013 г. на Окръжен съд – Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.