6
определение по гр.д.№ 3658 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. София, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3658 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „КТМ ЕКС“ Е. срещу решение № 348 от 19.03.2019 г. по в.гр.д.№ 2499 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, граждсанско отделение, с което е потвъредно решение № 3666 от 09.08.2018 г. по гр.д.№ 16835 от 2017 г. на Варненския районен съд, 39 състав за уважаване на предявения от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието срещу „КТМ ЕКС“ Е. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че „КТМ ЕКС“ Е. не е собственик на поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 332 кв.м., находящ се в [населено място], район „Приморски“, к.к.“Ч.“.
Пълномощникът на касатора твърди, че обжалваното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване на това решение се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Представлява ли титул за собственост влязлото в сила решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ / в редакцията на ЗСПЗЗ, ДВ бр.45 от 1995 г., ДВ бр.68 от 1999 г./, придружено със скица, издадена от С., в и извън случаите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, когато имотът е в регулация или не ?
2. Следва ли да се приеме, че административният акт по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, в редакция на ДВ, бр.31 от 2003 г., е непълен, когато конкретизиращата имота в регулация скица е издадена впоследствие, когато вече компетентността за издаването на скицата е единствено на АГКК, вследствие влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри ?
3. Следва ли претендиращият собственост ответник по отрицателния установителен иск за собственост да доказва статута на имота преди одържавяването му /кооперирането му/ и останалите условия за реституция, с които да опровергае възраженията на ищеца за неговата принадлежност към Д. като част от изработен за територията Л., без промяна на предназначението му, и част от РП на к.к.“Ч.“-1962 г., понастоящем включен в КККР на [населено място] като урбанизирана територия ?
В писмен отговор от 17.09.2019 г. пълномощникът на Държавата оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения срещу „КТМ ЕКС“ Е. отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г., въззивният съд е приел, че по предявеният отрицателен установителен иск за собственост в тежест на ответника „КТМ ЕКС“ Е. е било да докаже главно и пълно правата си на посоченото придобивно основание, както и придобитите от неговите праводатели /наследници на В. Т. А./ права по реституция- на основание решение № 1301 от 11.04.2006 г. на ОСЗГ- [населено място].
Счел е, че решението на ОСЗГ- [населено място] от 11.04.2006 г. не легитимира праводателите на ответника и съответно ответника като собственици на процесния имот, тъй като не покрива изискванията на закона- чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, в редакцията на ДВ бр.31 от 2003 г.: в решението да бъдат посочени категория на имота, местоположение, граници, съседи, евентуални ограничения на собствеността и основанията за тях. При тази непълнота на решението и липса на приложена скица, удостоверяваща правото на собственост, въззивният съд е приел, че на този административен акт не може да се придаде значението на титул за собственост.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е прието за установено, че процесният имот се намира в границите на регулационния план на к.к.“Ч.“, одобрен със заповед № 1184 от 1962 г., по който имотът попада в площадка, отредена за Б.. По следващия ПУП- ПРЗ на к.к.“Ч. от 2011 г.- част от него попада в улична регулация.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС това основание е налице, когато има непълнота или неяснота в закона, което налага прилагането на правото или на закона по аналогия или тълкуването на приложима към спора правна норма, или когато са настъпили такива промени в законодателството или в обществените условия, които налагат едно вече дадено от ВКС тълкуване да бъде променено. В конкретния случай:
1. По първия поставен въпрос /Представлява ли титул за собственост влязлото в сила решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ /в редакцията на ЗСПЗЗ, ДВ бр.45 от 1995 г., ДВ бр.68 от 1999 г./, придружено със скица, издадена от С., в и извън случаите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, когато имотът е в регулация или не ?/ има ясна правна уредба в смисъл, че титул за собственост върху земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, е влязлото в сила решение на ОСЗ, в което са описани размерът и категорията на имота, неговото местоположение /граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това, заедно с приложена към това решение скица, издадена от ОСЗ, а в случаите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ- със скица, издадена от техническите органи на общината по реда на чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ. В този смисъл е действащата към датата на постановяване на процесното решение на ОСЗГ- [населено място] № 1301 от 11.04.2006 г. правна уредба: чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ /редакция, ДВ бр.68 от 1999 г./ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ /редакция, ДВ бр.31 от 2003 г./. В същия смисъл е и константната практика на ВКС по приложението на тези две разпоредби /решение № 15 от 11.05.2011 г. по гр.д.№ 340 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 360 от 14.10.2011 г. по гр.д.№ 1385 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение 131 от 13.06.2011 г. по гр.д.№ 1602 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 827 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др./, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика.
2. Вторият поставен въпрос /Следва ли да се приеме, че административният акт по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, в редакция на ДВ, бр.31 от 2003 г., е непълен, когато конкретизиращата имота в регулация скица е издадена впоследствие, когато вече компетентността за издаването на скицата е единствено на АГКК, вследствие влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело. Така поставен, въпросът предпоставя, че към решението на ОСЗ е издадена скица от АГКК в момент, когато компетентен да издава скици към решенията на ОСЗ по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ е единствено АГКК. От приемането на ЗСПЗЗ до настоящият момент, обаче няма момент, в който законът да определя скицата, издадена от АГКК, като необходимо условие за възникване на легитимиращото действие на издадения в производството по ЗСПЗЗ административен акт по възстановяването на собствеността върху земеделски земи: Според разпоредбите на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ /във всичките им редакции след изм.с ДВ бр.45 от 1995 г. до настоящия момент/, титул за собственост върху имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, е решението на поземлената комисия /ОСЗГ, ОСЗ/, придружено от издадена от поземлената комисия /ОСЗГ, ОСЗ/ скица, а когато имотът се намира в границите на урбанизирана територия- със скица, издадена от техническите органи на общината по реда на чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ.
Обстоятелството, че съгласно чл.33, ал.2 ЗСПЗЗ /след изменението на този член с ДВ бр.34 от 2000 г./ скиците за извършване на разпоредителни сделки със земеделски имоти вече се издават от АГКК, а не от общинските служби по земеделие /ОСЗ/, не отменя задължението и правомощието на ОСЗ да издават скици към решенията си за възстановяване на собствеността върху земеделски земи по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, нито правомощието на техническите служби към общината да издават скици по реда на чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ при възстановяването на собственост върху земеделски земи в урбанизирани територии.
3. По третия поставен въпрос /Следва ли претендиращият собственост ответник по отрицателния установителен иск за собственост да доказва статута на имота преди одържавяването му /кооперирането му/ и останалите условия за реституция, с които да опровергае възраженията на ищеца за неговата принадлежност към Д. като част от изработен за територията Л., без промяна на предназначението му, и част от РП на к.к.“Ч.“-1962 г., понастоящем включен в КККР на [населено място] като урбанизирана територия ?/ също не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по въпроса има задължителна практика на ВКС: Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което в тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск за собственост е да докаже както своето право на собственост, така и правото на своя праводател. Безспорно е, че когато праводателят му основава правата си на реституция по административния ред, предвиден в ЗСПЗЗ, при оспорване от страна на ищеца, заявено чрез предявяването на отрицателния установителен иск за собственост, в тежест на ответника по този иск е да установи и наличието на всички предвидени в ЗСПЗЗ предпоставки за реституция на имота. Тази задължителна практика на ВКС не се налага да бъде променяна, тъй като след постановяването на Тълкувателното решение не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, касаещи въпроса за разпределението на доказателствената тежест в процеса по предавен отрицателен установителен иск за собственост.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗСПЗЗ, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 348 от 19.03.2019 г. по в.гр.д.№ 2499 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.