О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София 06.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №65/2014 г.
Производството е образувано по частна жалба на В. А. З., С. И. А., Л. И. П., Н. Г. Г., С. Г. Р., А. Н. И., А. С. К., В. Г. П., К. В. П., Р. В. П., всички със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Л. Г., срещу определение №286 от 07.11.2013 г. по гр. дело №5430/2013 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е върната касационната им жалба срещу решение №2966 от 27.04.2012 г. по гр. дело №6810/2009 г. на Софийския градски съд. Прието е, че въззивното решение е постановено по искове с правно основание чл.108 ЗС за собственост върху недвижими имоти. Цената на всеки един от исковете е под 5 000 лв., поради което касационното производство е недопустимо.
Жалбоподателите твърдят, че поземленият имот, от които впоследствие са обособени процесните У., по кадастралния лист от 1958 г. е с площ 2 216 кв.м. и с данъчна оценка 28 440 лв. Пазарната му цена пък е много по – висока от данъчната оценка.
Ответниците по частната жалба П. К. П., К. К. С., С. К. С., К. П. П., Н. И. П., Е. И. П., Г. Й. П., З. Й. П., Н. И. К. и П. И. С., всички от [населено място], оспорват жалбата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Правилен е изводът, направен в обжалваното определение, че съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки един от исковете е до 5 000 лв. Обстоятелството, че през 1958 год. имотът е бил един, а към момента на предявяване на исковете през 2004 г. от него са обособени четири отделни У. е без правно значение за цената на исковете. Съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, б. „б” ГПК/отм./ по искове за собственост размерът на цената на иска е ? от данъчната оценка и само ако няма такава – пазарната цена. Ето защо в случая е правноирелевантно каква е пазарната цена на всеки от имотите.
Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на ответниците по частната жалба Н. И. П. и Н. И. К. трябва да бъдат присъдени по 120 лв. деловодни разноски. На ответника Г. Й. П. не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото адвокатското възнаграждение от 120 лв. само е уговорено без да е изплатено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №286 от 07.11.2013 г. по гр. дело №5430/2013 г. на Върховния касационен съд, I г.о.
ОСЪЖДА В. А. З., С. И. А., Л. И. П., Н. Г. Г., С. Г. Р., А. Н. И., А. С. К., В. Г. П., К. В. П., Р. В. П., всички със съдебен адрес [населено място], да заплатят по 120 лв. деловодни разноски на Н. И. П. и Н. И. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.