О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
[населено място], 07.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 324/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], вх.Б, ет. 1, офис 2, чрез адв. Д. К. ВАК за отмяна на решение № 1771 от 16.11.2011г. постановено по в.т.д. № 2101/2011г. на Софийския апелативен съд. С това решение е потвърдено решение №212 от 24.02.2011г. на СГС по т.дело № 1026/2010г., с което е отхвърлен иск на дружеството – касатор срещу “М. Т.” О. София за връщане на сумата от 44 622 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, дадени по договор от 14.08.2008г. Касаторът се позовава на касационното основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК – допуснато от съда съществено процесуално нарушение на чл.146 ГПК, не са изследвани пълно и задълбочено събраните по делото писмени и гласни доказателства, решението противоречи на материалния закон и е необосновано. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че неправилно САС приема неизпълнение на три месечни вноски от лизингополучателя, неправилно съдът не приема за погасяване на третата вноска след като лизингодателят е издал фактура и доколкото сумата е преведена по сметка на друга фирма това е станало по вина на лизингодателя. Също така поддържа, че САС е трябвало да направи доклад по чл.146 ГПК и като допълнителен критерий сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, като представя съдебна практика на ВКС и други съдилища.
Ответникът [фирма] – [населено място] не заявява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу валидно въззивно решение, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Софийски градски съд е сезиран с изк по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД от [фирма] за връщане на сумата от 44 622.28 лв., представляваща платени по договор за лизинг от 14.08.2008г. на [фирма] лизингови вноски. Като основание за връщане на сумата ищецът сочи обстоятелството, че лизинговата вещ му е била отнета от лизингодателя – ответник по делото на 17.12.2008г., както и че вещта предмет на договора за лизинг е била продадена на трето лице. Искът е отхвърлен като неоснователен по съображения, че между страните е бил сключен нов договор – за заем, неизпълнението по който не може да бъде основание за разваляне на договора за лизинг, поради което не е породено правото за ищеца да иска връщане на заплатените лизингови вноски.
Софийският апелативен съд е потвърдил решението, но по други съображения.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира въпрос, че след като СГС не е направил доклад по делото по чл.146 ГПК, то САС е бил задължен да направи доклад съобразно който страните да изградят защитата си. Липсата на доклад от двете инстанции представлява процесуално нарушение, което трябва да има за последици връщане на делото за ново разглеждане. Изразеното несъгласие с изводите на съда, че плащането по фактурата от 17.11.2008г. е неправилно изпълнение е довод за необоснованост на въззивното решение. Касационното основание за касиране на въззивното решение поради необоснованост на съдебния акт не може да бъде преценявано във фазата на селектиране на касационните жалби в производството по чл.288 ГПК, тъй като е различни от основанията за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният въпрос е важен, но не е от значение за изхода на делото. Не са осъществени и специалните предпоставки по чл.280, ал.1 , т.1 и т.2 ГПК.
Обжалваното решение не е в противоречие с решението на ВКС, ГК постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.дело № 1553/2009г. С решението е прието, че първоинстанционният съд е задължен да изготви доклад със съдържанието по чл.146, ал.1 ГПК като разпредели доказателствената тежест между страните и да им укаже за кои факти не сочат доказателства и да даде възможност на страните да предприемат действия по изпълнение на тези указания. При допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл.146, ал.1 ГПК въззивният съд е задължен да направи доклад за становищата на страните по делото и разпределение на доказателствуната тежест. В решение на ВКС, ГК по гр.д. № 1245/2009г. също е прието, че доклада на съда по чл.146 ГПК трябва да съдържа конкретни указания за фактите, които подлежат на доказване от страната по делото. В конкретния случай първоинстанционният съд е определил правната квалификация на исковете по чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД, обстоятелствата от които произтичат правата на ищеца, какви факти се признават от ответника и в какво се изразяват възраженията му, посочил кои факти са безспорни и кои подлежат на доказване. Изрично в доклада на СГС е посочено, че ищецът трябва да докаже плащането на лизинговите вноски, както и обстоятелството, че плащането по фактурата от 17.11.2008г. е отишло в полза на лизингодателя, с което е изпълнено задължението на съда по чл.146, ал.1 ГПК. Въззивният съд е извършил проверка на допустимостта на въззивната жалба и се е произнесъл по допустимостта на исканите доказателства. За да приема за неоснователен иска за връщане на даденото по договора за лизинг, въззивният съд е счел, че ищецът не доказва с представените писмени доказателства да е изпълнил задължението си да заплаща в посочените в договора срокове и размер вноските по лизинга, а доколкото ищецът се позовава на плащане по преводно нареждане от 19.11.2008г. на стойност 2311.14 лв., то е извършено не на страната по договора, а на трето лице, като без значение е факта, че управител на това дружество е майката на Р.. От казаното следва, че въззивният съд е изградил изводите си за неоснователност на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД на база на доказателства за факти, за доказването на които изрично е било дадено указание на ищеца в доклада по чл.146, ал.1 ГПК от първоинстанциония съд. Затова не е налице противоречие между цитираните актове на ВКС и действията на съда по същество. Отделно от това оценката на доказателствата по делото и доводите на страните във връзка с изпълнение, респ. неизпълнение на договорните задължения по лизинга имат отношение към правилността на въззивното решение, а не към критериите за селекция на касационните жалби, поради което не могат да бъдат обсъждани в производството по допустимост на касационното обжалване по чл.288 ГПК.
Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото решение от 16.07.2010г. по гр.д. № 249/2010г. на Старозагорския окръжен съд е постановено при установени нарушения на първоинснационния съд при изготвяне на доклада по чл.146, ал.1 ГПК и произнасяне по иск, който не е включен в предмета на делото, т.е. при факти различни от тези по конкретното дело.Настоящият състав на ВКС, ТК не обсъжда определянията на ВКС по чл.288 ГПК , тъй като те не формират съдебна практика, както и решенията постановени като неприсъствени, тъй като нямат отношение към поставения от касатора процесуален въпрос.
Изложеното е основание да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1771 от 16.11.2012г., постановено по в.гр.дело №2101/2011г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: