3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. София,07.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 05 декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 225 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от пълномощника на С. Б. С., Л. Х. И., В. П. К. и Е. А. З. срещу разпореждане от 22.04.2013 г. на АС-София по гр.д. №2508/2005 г., с което е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила част от първоинстанционно решение, постановено по гр.д. № 1181/2001от 28.10.2005 г.,. Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно издадено е въз основа на въззивно решение, в което липсва осъдителен диспозитив по отношение на жалбоподателите като ответници по иска на В. Ф. В.. На следващо място се навежда възражението, че ако ИЛ е издаден въз основа на влязлото в сила първоинстанционно решение в осъдителната част, то вземането, за което се издава е погасено с изтичане на общата петгодишна погасителна давност преди подаването на молбата за издаване на листа-17.04.2013 г..
Ответникът по частната жалба не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 407 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови определението предмет на настоящата частна жалба, съставът на въззивния съд се е позовал на влязлата в сила част от първоинстанционно решение, постановено по гр.д. № 1181/2001от 28.10.2005 г., с която жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на В. Ф. В. действаща като [фирма] сумата от 50 000 лева на основание чл. 94, ал.2, т.2 ЗАПСП.Това решене не е било обжалвано пред въззивна инстанция от ответниците-частни жалбоподатели и е влязло в законна сила спрямо същите, съгласно разпоредбата на чл.296 ал.1, предл.1 ГПК. Следователно са налице предпоставките на чл.405 ал.2 ГПК във връзка с чл.404 т.1 предл.1 ГПК
Настоящият състав на ВКС споделя така изразеното становище, доколкото същото се основава, освен на цитираните по-горе процесуалните разпоредби тълкувани във връзка една с друга и на чл. 216 ал.1 ГПК по отношение изводът на съда, че в случаите на обикновеното другарство, поради солидарната отговорност, подадените от другите трима ответници касационна жалба не ползва тези от тях, които не са подали такава жалба и следователно спрямо последните е налице основание за издаването на изпълнителен лист.
В действителност родово компетентен да издаде ИЛ в случая е бил първоинстанционният съд, гледал делото-чл405 ал.2 ГПК, а не въззивният, който се е произнесъл по искането за издаването на ИЛ , но само на това основание обжалваното определение е може да бъде обезсилено-аргумент от чл.270 ал.4 ГПК.
Жалбоподателите се позовават в частната си жалба и на изтекла след влизането на решението на съда, въз основа на което е издаден ИЛ срещу тях, погасителна давност. Съгласно чл.439 ГПК във връзка с чл.433 ал.1, т.7 ГПК защитата на длъжника основана на погасяване на изпълняемото право в периода след приключване на съдебното дирене в производството в което е издадено изпълнителното основание/ съдебното решение/ може да става само по исков ред и като своя последица има прекратяването на изпълнителното производство и следователно подобно възражение не се взема в предвид в производството по обжалване издаването на ИЛ и да служи за отмяна на разпореждането за издаването на изпълнителния титул.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени обжалваното определение като законосъобразно.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.04.2013 г. на АС-София по гр.д. №2508/2005 г., с което е постановено издаване на изпълнителен лист срещу С. Б. С. , Л. Х. И., В. П. К. и Е. А. З. въз основа на влязлата в сила част от първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 1181/2001от 28.10.2005 г. по отношение на
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.