О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 07.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30.01. две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 2252 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от ЗК [фирма],[ЕИК], чрез адвокат Л. Б., с вх.№1170 от 14.01.2013 г., на Варненския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 10.01.2014 г., срещу решение №1672 от 29.11.2012 г. по в.т.д.№2229/2012 г. на Варненския окръжен съд, ТО, в частта, с което е отменено в отхвърлената част решение №180 от 18.01.2012 г. и допълнително такова №3324 от 16.07.2012 г., двете по гр.д.№4778/2011 г. на Варненския районен съд, ХХХІ състав и по реда на чл.258 ГПК касаторът е осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ да заплати на ищцата В. К. А. още сумата 8 000 лв., застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 08.05.2010 г. ПТП, виновно причинено от починалия водач на автомобил, застрахован при касатора по застраховка „гражданска отговорност”, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД- още сумата 728.36 лв. лихва за забава, както и сумата 3 045 лв. разноски по делото.
Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната си част е неправилно, постановено при наличие на отменителните основания на чл.281 т.3 ГПК. Навежда доводите, че неправилно Варненският окръжен съд е приел, че вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза не изразява становище, а само прави предположение за значението на непоставянето на предпазен колан спрямо причинените на ищцата увреждания. Позовава се на факта, че в съдебното заседание от 22.11.2010 г. в.л. д-р Р. М. категорично е заявил, че травмите биха били по-малко, тъй като коланът задържа тялото. Касаторът поставя следния процесуално-правен въпрос: „Процесуално правилно ли е съдът при наличие на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице да не отчете това обстоятелство и да присъди обезщетение в максималния претендиран размер”, като спрямо него подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, ищцата В. А., я оспорва и претендира присъждане на разноски, а останалите ответници- трети лица помагачи, не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно него и т.1 на ТР 1-2009-ОСГТК значимостта на правния въпрос се извежда от обстоятелството доколко е обосновал правните изводи на съда, а не от възприетата конкретна фактическа обстановка. При това Варненският окръжен съд е изложил съображения защо счита за недоказано, възражението на застрахователя за съпричиняване от страна на пострадалата ищца в настъпване на вредоносния резултат. Чрез така поставения въпрос, съдържащ питане за невъзприемане от съда на заключението на вещото лице в желания от касатора аспект, той фактически цели да бъде извършена нова преценка на събраните по делото доказателство и то изцяло съобразно неговите твърдения.
Не са налице и подържаните по делото допълнителни критерии за достъп до касация- по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. С приложеното по делото решение №74 от 04.06.2010 г. пот.д.№679/2009 г. на І Т.О. не се доказва противоречива съдебна практика. Направеният в това решение извод, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, следва на основание чл.51, ал.2 ЗЗД да се отчита и приносът на пострадалия, не е в противоречие с обжалваното въззивно решение, тъй като в него е прието за недоказан приносът на пострадалия, поради което именно не е приложен чл.51, ал.2 ЗЗД. Нещо повече, трайно установена е практиката на ВКС, че приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин. В този смисъл вж. решение №151 от 12.11.2012 г. по т.д.№1140/2011г., ІІ Т.О. и решение №206 от 12.03.2010 г. по т.д.№35/2009г. , ІІ Т.О., постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращи задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 ТР1-2009-ОСГТК. Съществуването на такава практика изключва наличието на допълнителният критерии по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за достъп до касация. Още повече, че той въобще не е мотивиран от касатора с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР 1-2009-ОСГТК, а именно: произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответницата по касационната жалба В. К. А. ще следва да се присъди сумата 1 280 лв., изплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1672 от 29.11.2012 г. по в.т.д.№2229/2012 г. на Варненския окръжен съд, ТО.
ОСЪЖДА ЗК [фирма],[ЕИК] да заплати на В. К. А. сумата 1 280 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: