О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 07.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 16 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. Н. В., Е. И. В., Ц. Н. В., Ц. Д. В. и А. Д. Ж. против определение № 354 от 23.09.2010г. по ч.гр.д.№ 358/2010г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба, подадена от същите против определение от 07.07.2010г., постановено по ч. гр.д.№ 543/2010г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено определение на РС-Велинград, постановено на 21.05.2010г. по гр.д.№ 78/2010г.
Навежда се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните правила, защото съдът не се е произнесъл по това има ли прекратяване по втория иск, предявен с насрещната искова молба по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, а като се съобрази това, цената общо на двата предявени иска и на гаража, разположен върху спорната площ надхвърля сумата 1000 лв.
Ответниците по частната жалба В. А. Г. и Г. Д. Г. оспорват доводите, като изразяват становище, че цената на иска се определя за всеки иск по отделно и тя определя допустимостта на касационно обжалване за него.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, състав на ІІ гр.о. на ВКС е приел, че обжалваемият интерес е под установения законов праг за допускане на касационно обжалване в нормата на чл. 274, ал.4 от ГПК – 1000 лв., тъй като данъчната оценка на цялото дворно место от 128 кв.м. е 558,30 лв., а за процесните 15 кв.м. от него е само 65,42 лв.
Определението е правилно.
Дори да се приеме, че съдът не се е произнесъл по прекратяването на производството по втория предявен иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, то това не обосновава допустимост на касационното обжалване. Не произнасянето на съда по някоя от заявените претенции в диспозитив е основание да се иска допълване на съдебния акт от постановилия го съд, а не е основание за инстанционен контрол. Ако се приеме, че производството е прекратено и по двата предявени иска с насрещната искова молба – по чл. 108 от ЗС и по чл. 53 ал..2 от ЗКИР, то цената по всеки от предявените искове се определя отделно, както и допустимостта до касационно обжалване, тъй като ако всеки от тях бе предявен отделно, той не би подлежал на касационно обжалване. С факта на кумулативно съединяване на искове не се създава нова по-голяма цена на иска. Върху всеки от предявените искове се дължи държавна такса, чийто размера се определя от правилата за всеки отделен иск..
Видно от насрещната искова молба, гаражът не е предмет на предявените искове. Поради това неговата стойност не се включва в цената на предявените искове. Затова и този довод не обосновава допускане до касационен контрол. Предвид диспозитивния характер на гражданския процес и конкретно това, че съдът се произнася само в рамките на това, за което е сезиран, принципа на приращение не се прилага при предявяване на иска. Предмет на производството е само това, което ищеца е въвел в петитума на исковата молба.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 354 от 23.09.2010г. по ч.гр.д.№ 358 по описа за 2010г. на Върховен касационен съд, второ гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: