4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. София, 08.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1909 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма] (н) срещу решение № 113 от 18.05.2017г. по в.т.д. № 86 / 2017г. на Апелативен съд – Варна, с която е отменено постановеното по реда на чл.735, ал.1, т.2 и ал.2 ТЗ решение № 952/27.12.2016г. по т.д. № 3090/2011г. на Окръжен съд – Варна и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
В жалбите се твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касаторите , НАП е разполагал с възможността в 7-дневен срок от провеждане на събранието да иска отмяна на решението по чл.679 ТЗ, което право не е упражнено и съответно преклудирано, поради което е недопустимо въззивната инстанция с решението си да преразглежда взети решения от събранието на кредиторите. Намират за неправилно приложението на чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, тъй като двата имота, върху които е насочено изпълнението, не са част от масата на несъстоятелността на [фирма] (н). Сочат, че „Т. С. ПАРК” Б.В. като заложен кредитор по силата на договор за особен залог на цялото търговско предприятие на [фирма], е пристъпил към изпълнение на особения залог на търговското предприятие, на основание чл.32, ал.3 и ал.4 и чл. 46, ал.2 ЗОЗ, което е надлежно вписано преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Същевременно договорът за особен залог на цялото търговско предприятие на [фирма] вече е бил оспорван от кредиторите на несъстоятелността на [фирма] (н) и с влязло в сила решение № 816 / 11.08.2014г. по т.д. № 1289/2013г. Окръжен съд – Варна е отхвърлил изцяло всички предявени искове срещу „Т. С. ПАРК” Б.В. В цитираното решение изрично се посочва, че неоснователен се явява и обусловеният осъдителен иск за връщане в масата на несъстоятелността имоти, представляващи отделно посочени активи по смисъла на чл.21, ал.3 ЗОЗ, предмет на атакувания с главните искове особен залог върху търговското предприятие. Също така считат, че понастоящем е изтекъл едногодишният преклузивен срок за предявяване на исковете по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ, както и на иска по чл.135 ЗЗД, който започва да тече от обявяване на решението по чл.632, ал.2 ТЗ. Намират за неправилно и неоснователно възприетото от съда възражение на НАП, че противопоставимостта на вписването спрямо 3-те лица е отпаднала поради бездействие на кредитора да поднови вписването, съгласно чл.30, ал.2 ЗОЗ, тъй като срокът за предявяване на евентуален иск за връщане на имуществото в масата на несъстоятелността започва да тече с изтичане на 5 годишното действие на вписването, а не от извършване на продажбата. В жалбите е изложено и становище, че [фирма] (н) няма правата по чл.155, ал.2 ЗЗД на регресно събиране на платената сума от пасивно задълженото лице по обезпеченото с особен залог вземане. Поради изложеното, искат отмяна на въззивното решение и потвърждаване на постановеното от окръжния съд първоинстанционно решение. Претендират се присъждането на разноски за всички инстанции.
Ответникът по жалбите, Националната агенция за приходите, в оспорва същите в писмения си отговор. Изложени са подробни съображения за липса на предпоставките за допускането на касационния контрол, съответно за неоснователност на жалбите.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В атакуваното решение решаващият съд е достигнал до извода, че масата на несъстоятелността не следва да се счита за изчерпана. Като аргумент е посочил, че с продажба на заложеното имущество и частичното удовлетворяване на заложния кредитор се пораждат в полза на длъжника права по чл.155, ал.2 ЗЗД за регресно събиране на платената сума от пасивно задълженото лице по обезпеченото с особен залог вземане – [фирма]. Реализираното на учреденото обезпечение поражда вземане, основано на настъпилата суброгация, тъй като длъжникът по несъстоятелността има качеството на гарант на чужд дълг спрямо заложния кредитор. Упражняването на породените от възникналото вземане права ще се преклудира със заличаването на длъжника по реда на чл.735, ал.1, т.2 ТЗ. Същевременно въззивната инстанция е констатирала, че по делото не е направен анализ на събираемостта на регресния дълг, такъв не е обективиран в заключителния отчет на синдика и не е проведено заключително събрание на кредиторите с дневен ред относно съдбата на актива като несъбираем (чл. 734, ал. 2 ТЗ). За да постанови отменителното си решение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, въззивният състав също така е заключил, че първоинстанционният съд неправилно е постановил решение по чл.735, ал.1, т.2 ТЗ при наличие на сделка от заложен кредитор, чиято противопоставимост се оспорва от кредитор в производството с доводи за относителна недействителност по чл.646, ал.1, т.3 ТЗ и неизтекъл срок за предявяване на отменителната претенция.
В приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към двете касационни жалби са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са от значение за изхода на спора, като включени в предмета на спора и обуславящи правните изводи на съда: „/1/ Дали имуществото на несъстоятелния длъжник, по отношение на което преди откриване на производството по несъстоятелност е вписано пристъпване към изпълнение по реда на чл.32 ЗОЗ и същото е предадено от синдика на заложния кредитор за изпълнение по реда на чл.43, ал. ЗОЗ, съставлява имущество от масата на несъстоятелността?; Може ли по отношение на такова имущество да се води иск по чл.646, ал.1, т.3 ТЗ с последиците на чл.648 ТЗ?; Счита, че въпросите са разрешени в противоречие с: решение № 48/12.07.2010г. на ВКС по т.д. № 603/2009г. на І ТО, определение № 506/11.08.2009г. на ВКС по т.д. № 402/2009г. на ІІ ТО, решение № 53/04.03.2015г. по в.т.д. № 380/2014г. на АС-Варна, решение № 303/26.11.2015г. по в.т.д. № 529/2015г. на АС-Велико Търново и решение № 281/13.11.2015г. по в.т.д. № 247/2015г. на АС-Велико Търново; /2/ Дали е допустимо въззивният съд в производството по обжалване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност да изследва и / или презюмира потенциална възможност за водене на отменителни искове от кредитор или синдик по чл.646 ТЗ, след като тези въпроси не са поставени от кредиторите или синдика на заключителното събрание и не са включени в отчета на синдика, приет от кредиторите на заключителното събрание? Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с: определение № 126/19.02.2015г. на ВКС по т.д. № 3395/2014г. на І ТО, решение № 125/15.05.2014г. по в.т.д. № 110/2014г. на АС-Варна и решение № 564/22.03.2013г. на САС по т.д. № 4758/2012г.; /3/ Дали е допустимо въззивният съд в производство по чл.613а, ал.1 ТЗ, вр. чл.735, ал.3 ТЗ по жалба срещу решение за прекратяване на производството по несъстоятелност, да осъществява контрол върху решенията на събранието на кредиторите, обективирани в протокола от заключителното събрание по чл.734 и отразени в решението на съда по несъстоятелността? Счита, че е разрешен в противоречие с: определение № 447/19.06.2012г. на ВКС по т.д. № 375/2012г. на ІІ т.о. и определение № 684/02.11.2011г. на ВКС по т.д. № 748/2011г. на І ТО”. Касаторът се е позовал на наличие на всички допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК /редакция ДВ бр.47/2009г./.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Аргументите на апелативния съд за възможността да бъде воден иск за относителна нищожност по чл.646, ал.1, т.3 ТЗ са допълнителни и сами по себе си не предопределят изхода на спора, поради което свързаните с тях въпроси №1 и №2 не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация.
Водещият извод на въззивната инстанция, довел до отмяна на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност, е за възникнало, на основание чл.155, ал.2 ЗЗД, регресно вземане, вследствие на реализиране на активи на дружеството в несъстоятелност по реда на ЗОЗ, служещи за обезпечение на чужд дълг, липсата на анализ на събираемостта на регресния дълг и непровеждане на заключително събрание на кредиторите с дневен ред относно съдбата на актива като несъбираем. Във връзка с този решаващ извод на съда не е поставен въпрос от касаторате, като предвид диспозитивното начало на исковия процес, вкл. в касационното производство, въпросът не може да бъде служебно изведен от съда като обща предпоставка за допускане на решението до касация. Третият, формулиран от жалбоподателите, въпрос е неотносим за спора, тъй като касае контрола върху решенията на събранието на кредиторите, докато в настоящия случай, в дневния ред на заключителното събрание на кредиторите не е включен въпросът за събираемостта на регреснато задължение на третото лице, поради което събранието на кредиторите не е формирало решение по този въпрос- чл.734, ал.2 и ал.3 ТЗ.
Предвид изложеното, решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касация, като поради липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК /редакция ДВ бр.47/2009г./.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 18.05.2017г. по в.т.д. № 86 / 2017г. на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.