О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София , 17.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Ч. аргарита С.
Дияна Ц.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 3145/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. К. срещу въззивното решение № 355 от 12.03.2008 г. по в. гр. д. № 2670/07 г. на Пловдивския окръжен съд, с искане то да бъде отменено в частта относно предоставяне родителските права спрямо роденото от брака дете В на майката. В приложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществения въпрос за приложението по чл. 106, ал. 2 СК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според касатора въпросът за предоставяне упражняването на родителските права на виновния за прекратяването на брака съпруг е разрешен и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е решаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на решение № 586 от 18.07.2005 г. по гр. д. № 322/05 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., копие от което е представено по делото.
В писмения отговор на ответницата по касация П. К. С. е изложено становище, че касационно обжалване на въззивното решение в означената част не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
При проверка по допустимостта до касационно обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение № 214 от 2007 г. по гр. д. № 55/07 г. на Пловдивския районен съд в частта за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото на 03.04.1998 г. от брака на страните дете В, на майката, и определената издръжка. След отмяна на първоинстанционния съдебен акт, съдът определил режим на лични отношения на бащата с детето, а така също обявил, че вина за настъпилото разстройство на брака има съпругата.
За да предостави упражняването на родителските права на майката, въззивният съд приел, че хипотезата на чл. 106, ал. 2, изр. 2 СК не е налице, доколкото не се твърди от бащата, нито се установява от събраните по делото доказателства тя да е личност, която би възпитавала зле детето си и поведението й да се отразява отрицателно при отглеждането и възпитанието му. В този смисъл приетата изключителна вина на съпругата за разстройството на брака не следва да е определяща при разрешаването на спора за родителските права. Съдът е взел предвид възрастта на детето, неговия пол, установеното положение на съвместно живеене с майката след фактическата раздяла на родителите, това, че в създадената нова семейна среда детето не възприема за свой дразнител мъжа, с когото майката живее. Обсъдени са чувствата, изразени от детето пред вещото лице – психолог, че обича много детската си стая и би му било мъчно, ако се раздели с майка си, желанието му да живее и с двамата родители, което е записано и в изготвения по делото социален доклад. След преценка на всички относими за спора обстоятелства, въззивният съд заключил, че в интерес на детето е да продължи да живее при майката.
По основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се посочи, че обжалваното въззивно решение не поставя въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Съгласно чл. 106, ал. 2, изр. 1 СК съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Според изр. 2 на същата норма тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата. Следователно, поставеното от нормата основание за възлагане упражняването на родителските права и определяне на мерките за лични отношения с другия родител, е интересът на децата. Този интерес е винаги конкретен, поради което и разрешаването на спора за упражняването на родителските права зависи от обстоятелствата на конкретния случай. Даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на решението, на което касаторът се позовава. Доколкото може да се говори за идентичност на случаите, тя е само в предпоставките, от които съставът на Върховния касационен съд е изходил, а именно кой от родителите има по-добри родителски и възпитателски качества, които проявява спрямо детето.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ще е налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; ако съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Тези предпоставки в случая не са налице, защото самият текст интерпретира въпроса за брачната вина във връзка с интересите на детето, т. е. с родителските качества и поведение. В изложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът не сочи защо според него разрешеният с въззивното решение спор е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Мотивирането е необходимо и с оглед на обстоятелството, че приложното поле на поддържаното основание е производно, в определени случаи, от наличието на противоречива съдебна практика или противоречиви решения по еднакви дела, каквито в настоящата хипотеза не се установяват. Твърдяната липса на мотиви не съставлява основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на закона.
В обобщение на всичко изложено следва да се заключи, че заявените от касатора Р. Д. К. предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
О. по касация не е представила доказателства за сторени за настоящото производство разноски, които да й бъдат присъдени.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 355 от 12.03.2008 г. по в. гр. д. № 2670/07 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: