О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 82
гр.София 05.02 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4899/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
В. И. Б. от с. Н. бани, обл. Пловдив е подала касационна жалба вх. № 1* от 29.05.2008 год. срещу въззивното решение № 604 от 17.04.2008 год. по гр.дело № 28/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, десети граждански състав, с което е отменено решение № 122 от 12.11.2007 год. по гр.дело № 477/2007 год. на А. градския районен съд и вместо него е отхвърлен предявения иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено спрямо ОСЗГ- А. правото на наследниците на И. Г. Я. , починал на 09.03.1951 год., на възстановяване правото на собственост върху гора с площ 42.090 декара, като идеални части от ревир „Б” с площ от 2828.9 дка в землището на с. К., общ. Асеновград.
Жалбоподателката поддържа, че са налице условията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Представя влезли в сила решения по аналогични казуси.
Ответникът по касация Р. дирекция на горите- П. е на становище, че жалбата е неоснователна.
На същото становище е и Д. г. с.-гр. Асеновград.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
С касационната жалба се повдига съществен материалноправен въпрос по приложението на закона, касаещ меродавния момент, към който се изследват правата на собственост на бившите член-кооператори в двете различни хипотези по чл.3, ал.2 и чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ. Жалбоподателката поддържа, че релевантен за спора е момента, непосредствено преди одържавяването на горите, докато според ответната страна в първата хипотеза меродавен е момента, визиран в законовия текст – 09.09.1944 год., а във втората – този на преобразуването на кооперацията след тази дата.
Въпросът по приложението на чл.3, ал.2 и чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ е разрешаван противоречиво от Пловдивския окръжен съд. В едни случаи се е приемало, че меродавно е да се установи правото на собственост и внасянето на гора в горовладелска кооперация и членственото право и правото на собственост към момента на отнемане на горите в съответния ревир. В други случаи е приемано, че и двете разпоредби визират един и същ общ правно важим момент – 09.09.1944 год., както и положението на кооперациите, непосредствено след тази дата, като първата хипотеза третира заличените под каквато и да е форма кооперации, а втората – преобразуваните, без да са прекратени като субект кооперации.
Наличието на противоречива практика на съдилищата в Пловдивския съдебен окръг по аналогични спорове е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Налице е и третото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид на това, че досега Върховният касационен съд не е разглеждал дела по жалби срещу решения на въззивните съдилища по искове по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ поради изричното ограничение на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ и не е била формирана единна практика по приложение на чл.3, ал.2 и 3 ЗВСГЗГФ, касационното обжалване е допустимо.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 604 от 17.04.2008 год. по гр.дело № 28/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, десети граждански състав, по жалба вх. № 1* от 29.05.2008 год., подадена от В. И. Б. от с. Н. бани, Пловдивска област.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване. Производството е освободено от заплащане на държавни такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: