О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 82
гр.София 17.11. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 484/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. К. от гр. С., подадена чрез процесуалния й представител адвокат К от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІVД състав № 55/10.03.2008 год., постановено по гр.дело № 961/2006 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 71 състав от 20.12.2005 год. по гр.дело № 4369/2003 год. в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. ф. гр. С. искове по чл.91 от Закона за застраховането/отм./ за възстановяване на изплатено на основание чл.88, т.1, б.”б” ЗЗ на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 2 914,44 лева и претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва от 1 156,88 лева, въззивният съд е осъдил ответницата-касатор да заплати на ищеца сумата 2 914,44 лева – обезщетение за вреди в резултат на причинено от нея ПТП на 07.11.1999 год. ведно със законната лихва, както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 1 156,88 лева за забавено плащане на посочената главница за периода от 03.06.2000 год. до 14.03.2003 год. и съответните съдебни разноски за двете инстанции.
В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, не е изложил доводи по отношение направените от ответника възражения, което е довело до погрешни крайни изводи и необоснованост на постановения съдебен акт. Игнорирани са при преценката на доказателствения материал свидетелските показания на свидетеля А, като им е придадено различно значение от същността им, възпроизведена в съдържанието на съдебния протокол от заседанието на 25.05.2005 год. пред районния съд.
В допълнително изложение жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, позовавайки се на допуснатите процесуални нарушения от въззивния съд във връзка с преценката на доказателствения материал, разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и тълкуването на фактите по делото, в резултат на което двете съдебни инстанции са достигнали до противоположни изводи и са разрешили по различен начин възникналия спор относно дължимостта на претендираното от Гаранционния ф. обезщетение за вреди по чл.91 ЗЗ/отм./ и претенцията за мораторна лихва, която има акцесорен характер. Поддържа становище, че правилното решаване на поставените процесуални въпроси, включително тълкуването от съда на записаните свидетелски показания в съдебния протокол е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Г. ф. , гр. С. не ангажира становище по направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на подадената жалба, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявеният от Гаранционния ф. иск по чл.91 във връзка с чл.88, т.1, б.”б” ЗЗ/отм./ за възстановяване на заплатеното от него на увредения при ПТП обезщетение, като в резултат на конкретна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е приел, че причинител на непозволеното увреждане е ответницата, която е управлявала автомобила причинил катастрофата, без да е правоспособен водач на МПС. Прието е също, че ответницата не е опровергала съдържанието на представените като доказателства констативен протокол за ПТП на СДВР”П”КАТ и акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, подписани от нея без възражение /в които е посочена за причинител на ПТП/, нито е доказала по безспорен начин твърдението си, че не е управлявала процесния автомобил.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение, наведените от жалбоподателката доводи във връзка с допустимостта на касационното обжалване представляват всъщност оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, които според нея са довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърдяното нарушение на процесуалната норма на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, изразяващо се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантни за спора факти и обстоятелства по конкретното дело са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Освен това, както вече беше посочено, за да е налице основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, необходимо е предмет на атакуваното решение да е съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Цитираната разпоредба има предвид противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни актове по съществения въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не противоречие между първоинстанционното и въззивно решение по едно и също дело, както неправилно се поддържа в касационната жалба. В случая липсва посочване, съответно-представяне на влезли в сила решения на други съдилища, обективиращи противоречиво решаване на поставения процесуален въпрос.
Не е налице и соченото от жалбоподателката основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия счита, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение, поради което на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV Д състав № 55/10.03.2008 год., постановено по гр.дело № 961/2006 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: