ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 820
гр. София, 12.12.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03 декември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2710/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-П. срещу решение №1353/14.11.2012 г. по в.гр.д. № 1091/2012 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 362 от 11.06.2012 г. постановено по т.д. №72/2012г. на ОС-Пловдив , с което касаторът е осъден да заплати на ищеца [фирма]-гр. Б.”АД-гр.София сумата от 34 230 лева-цена на доставена стока с ДДС, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба и 29 953 лева-договорна неустойка за забавено плащане на горната сума .
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че между страните е сключен договор за продажба № 006/2011 ат 01.02.2011 г. . От съдържанета на последния се установява, че продавачът по него [фирма] се задължава да достави и продаде на [фирма] индивидуализираната по вид,цена и брой вещ-предмет на доставката срещу задължението в договорените срокове, считано от издаването на данъчна фактура, купувачът –ответник по настоящите два иска да заплати цената на доставената стока. Самият факт на доставката се установява със съставянето на приемо-предавателен протокол. В чл.19 т.1 е уговорена неустойка за забавено плащане на цената в размер на 0,5 на сто за всеки просрочен ден от неизплатената част от цената. Прието е също така, че от страна на ответника е оспорено самото изявление за приемане на доставената стока удостоверено с подписването на протокола от страна на управителя на [фирма] Делийски, за което не се представят писмени доказателства, а свидетелски показания са допустими само в хипотезата на чл.164 ал.2 ГПК, т.е. при съгласие на противната страна, което в случая не е налице. В същото време издадената от купувача-ответник ф-ра №100 0002036/02-02-2011 г. е осчетоводена от самия него и е ползван данъчен кредит, поради което относно сключването на договора и приемането на изпълнението на договорената доставка е налице хипотезата на чл.301 ТЗ, относно обвързаността на търговеца, доколкото липсва неговото своевременно противопоставяне, дори и самата фактура да е издадена от лице,различно от управителя/ т.е. такова без представителна власт/. Относно възражението за нищожност на неустойката като договорена в прекомерен размер,съдът е приел същото за неоснователно като се е позовал на договорната свобода, обичайната търговска практика и при преценка за липсата на излизане извън присъщите й функции/ обезпечителна, обезщетителна и санкционна-ТР №1/15.06.2010 г./
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора следните въпроси:1. допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, без да изложи фактическата и правна обстановка въз основа на която се произнася 2. съществени елементи от съдържанието на договора за продажба ли са нейният предмет и цената и ако по тях в договора има съществено противоречие или неяснота, което не се преодолява чрез тълкуване,налице ли е нищожност на договора 3. за допустимостта на установяване със свидетелски показания на факта на НЕдоставяне на стоката, когато за това е налице писмен документ подписан надлежно от страната, която оспорва истинността на съдържанието му и достатъчно ли е за установяване настъпването на този факт да е налице счетоводен документ и 4. за критериите за нищожност на уговорена клауза за неустойка за забава, поради противоречие с добрите нрави, с оглед функциите на неустойката .
Първиият от така формулираните въпроси е относим към предмета на спора, но отговорът му не би довел до изход по спора, който да се различава от този в обжалваното решение. Това е така, тъй като, първият въпрос се предпоставя от липсата на мотиви, които да съдържат съображенията на съда/фактически и правни/ за произнасянето по спора,което в случая не е налице: съдът е изложил такива,както се вижда от възпроизвеждането им в настоящото решение. Вторият въпрос се основава на оплакването,че в договора има съществено противоречие или неяснота относно предмета и цената на договора за продажба , което не се преодолява чрез тълкуване и води до неговата нищожност. Подобно оплакване касае обосноваността на изводите на решаващия съд, което не е предмет на преценка във фазата по допускане до касация, а в тази по същество на самата жалба /чл.281 т.3 ГПК/. В тази насока е налице задължителната практика на ВКС: т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Относно третия въпрос: за допустимостта на установяване със свидетелски показания на факта на недоставяне на стоката, когато за положителния факт на доставката е налице писмен документ подписан надлежно от страната, която оспорва истинността на съдържанието му и достатъчно ли е за установяване настъпването на този факт да е налице счетоводен документ, то по него изобщо не се сочи , кое от допълнителните основания за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.т. 1-3 ГПК е налице по него, дали противоречие със задължителна практика на ВКС, дали наличие на противоречива казуална практика на ВКС и съдилищата или пък въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Този пропуск води до непосочване от страна на жалбоподателя на основание за допускане до касация по този въпрос .
По въпроса за критериите за нищожност на уговорена клауза за неустойка за забава, поради противоречие с добрите нрави, с оглед функциите на неустойката е налице задължителна практика на ВКС: Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, в което се приема,че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Ето защо по този въпрос липсва противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС/цит.ТР/ и не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, ВКС, ТК, ІІ ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1353/14.11.2012 г. по в.гр.д. № 1091/2012 на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.