О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 820
София, 27 юни 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2170/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] срещу Решение № 498/12.11.2012 год. по гр.д. №532/2012 год. на Окръжен съд , [населено място], с което е потвърдено решение № 334/25.04.2012 год., постановено по гр.д. № 1866/2012 год. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявеният от [фирма] , [населено място] против Е. Б. К. от [населено място] частичен иск за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за част от причинените на дружеството вреди в общ размер на 47 713,12 лв. и дружеството е осъдено да заплати разноски.
С касационната e представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Е. Б. К. от [населено място] чрез адв. Ст. Тонов оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото . Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. .
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал четири правни въпроса ,а именно :
1.Може ли съдът да откаже събирането на доказателства относно механизма на ПТП с мотива, че са неотносими към предмета на делото.
2.По иск по чл. 203,ал.2 КТ във вр. чл. 45 ЗЗД, дали въпросът за причинно- следствената връзка между поведението на ответника и вредоносния резултат е факт от значение за решаване на делото и подлежиш ли на доказване.
3.Може ли съдът да не събере доказателства относно причинно- следствената връзка на поведението на ответника с вредоносния резултат , а после да отхвърли иска поради отсъствие на доказателства в тази връзка.
4.Ако по иск по чл. 203,ал.2 КТ във вр. Чл. 45 ЗЗД доказателствената тежест е за работодателя, може ли съдът да не допусне събирането на основни доказателства за доказване на иска , ако те не са направени своевременно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че Е. К. е бил в трудовоправно отношение с касатора [фирма] по силата на трудов договор №218/01.12.2004 год.Процесното ПТП е произтекло при действието на този договор на територията на Република Румъния при изпълнение на трудовите задължения от работника. Прието е , че в резултат на това ПТП, за [фирма] като работодател са произтекли вреди. Независимо от това частичната претенция за обезвреда на тези вреди е отхвърлена, доколкото съгл. чл. 203,ал.2 КТ имуществената отговорност на работника и служителя може да бъде ангажирана , ако вредите са настъпили в резултат на умишлено действие, на работника и служителя ,каквото по делото не е установено. Тоест искът е отхвърлен доколкото по делото не е установено процесното ПТП да е предизвикано умишлено от ответника по касация.
Предвид тези обуславящи постановеното решение съображения на въззивния съд, очевидно поставените въпроси не отговарят на изискването да са били предмет на разглеждане във въззивното решение и да обусловили изхода на делото. С оглед на това същите нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК.
Последното е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. С оглед на това не се налага обсъждане на посоченото допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.Следва да се изтъкне същото така, че липсва каквато и да било обосновка на това допълнително основание / критерий/ за допустимост на касационното обжалване. Не се налага и обсъждането на представените с изложението съдебни актове ,които не са свързани с конкретно основание за допустимост и формулиран правен въпрос.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените от него разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 498/12.11.2012 год. по гр.д. №532/2012 год. на Окръжен съд , [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Е. Б. К. от [населено място] направените в производството разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: