О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
гр.София, 03.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 370/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “П.” ООД – Варна срещу решение на Варненския окръжен съд №490 от 14.11.2008г., постановено по т.дело №634/2008г., с което са отхвърлени исковете на дружеството за солидарно осъждане на М. И. Б. и “М.” ООД за заплащане на сумата от 10 280 лв. претендирана на основание чл.79ЗЗД като неизплатено възнаграждение за абонаментно обслужване на фирмата на едноличен търговец М. Б. за времето от м. януари 2003г. до 25.10.2005г. и за сумата от 3 820 лв. обезщетение по чл.86 ЗЗД. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по оценка на доказателствата по делото, на нарушение на чл.133, ал.1, б”в”, б”д” и б”е” ГПК отм., като се е произнесъл по въпроси, които не са били предмет на изследване в хода на процеса, на отказа на въззивния съд да допусне ССЕ и издаването на съдебно удостоверение, с което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Релевирано е оплакване за нарушение на материалния закон – чл.4, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. Искането на касатора е за отмяна на решението и постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените обективно и субективно съединени искове. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с довода, че по реда на чл.154 ГПК отм. може да се оспори авторството на частният документ – договора от 15.04.2002г., но не и неговото съдържание. Поддържа се, че в противоречие на чл.134 ГПК отм. съдът е допуснал разпит на свидетели за опровергаване съдържанието на частния документ.
Ответниците М. И. Б. и “М.” ООД в писмен отговор се позовават на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – не е посочен материалноправния или процесуален въпрос от значение за изхода на конкретното дело, не е посочена от касатора трайната съдебна практика на ВКС или друга съдебна практика, която да е в противоречие с решението на Варненския окръжен съд, а доколкото жалбоподателят се позовава на основанието чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е посочена конкретната правна разпоредба, която трябва да бъде тълкувана от ВКС. Направено е искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Касаторът – ищец по делото е предявил искове за солидарното осъждане на ответниците за заплащане на възнаграждение по договор от 15.04.2002г. за абонаментно счетоводно обслужване на фирмата на М. Б., регистрирана като ЕТ, впоследствие прекратена поради прехвърляне на предприятието на дружеството “М.” ООД, с което е обоснована от ищеца солидарната отговорност между физическото лице и търговското дружество. Единственият според по делото въпрос е бил за размера на уговореното възнаграждение – ищецът с представения договор твърди, че е 320лв. месечно, а ответниците – 20 лв., както и че то е заплатено за целия претендиран период. Във връзка с оспорване на представения с исковата молба договор за размера на възнаграждението, е открито производство по реда на чл.154 ГПК отм., назначена е графологична експертиза, разпитани са свидетели по делото. Исковете са отхвърлени от първоинстанциония съд. Решението е потвърдено от въззивния съд. За да счете предявените искове за неоснователни, въззивният съд е приел за доказано оспорването на истинността на договора относно уговорената цена чрез подмяна на първата страница на договора. Изводите за успешно проведено оспорване на договора са направени след преценка на доказателствата по делото – писмени и гласни.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение приема, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно разглеждане на делото. Позоваването на разпоредбата на чл.134 ГПК отм. не осъществява изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй решението на съда не е обосновано с приложението й. Въпросът за предпоставките за откриване на производство по оспорването на истинността на частен диспозитивен по реда на чл.154 ГПК отм. е значим за крайния резултат на делото, но не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Съгласно т.4 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС, то ще е налице, когато са осъществени кумулативно посочените в закона две изисквания – същественият въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото, каквито доводи и съображения не са развити в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Доколкото има изложени съображения от касатора те преповтарят основанията за отмяна на неправилно решение, поради допуснато от съда съществено нарушение на процесуални норми – чл.281, т.3, пр. второ ГПК. Освен това по приложението на чл.154 ГПК отм. има установена съдебна практика, което не налага допълнителното тълкуване на правната норма или промяна на съдебната практика по приложението й.
На ответника по касация ще следва да се присъдят разноски, съобразно тяхното документиране в договора за правна защита и съдействие от 9.03.2010г.
С оглед на изложеното въззивното решение на Варненския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване, затова ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №490 от 14.11.2009г. постановено по т.дело №634/2008г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА “ П. “ ООД – Варна да заплати на М. И. Б. и “М.” ООД – Варна разноски 1000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: