О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
София, 31.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 111 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от И. К. П. чрез адвокат В. М. срещу решение № 830/03.10.2013 г. по в.т.д. № 1173/2013 г. на Варненски окръжен съд /В./, с което е потвърдено уважително решение на Варненски районен съд /В./ по иск на [фирма] по чл.422 вр. чл.417 ГПК за признаване за установено, че И. К. П. при условията на солидарност със С. Т. Х. дължи на банката посочени суми /5344.79 евро – главница, 456.30 евро – редовна лихва, 174.25 евро – санкционна лихва, 30 евро – неплатена заемна такава и законна лихва/ по договор за кредит от 16.08.2011 г., за които е издадена заповед за парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4507/2012 г. на В..
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на В. по предявения установителен иск от [фирма] по чл.422 вр. чл.417 ГПК, В. е приел, че между банката и С. Т. Х. е сключен договор за банков кредит, последвало е допълнително споразумение за преструктуиране и превалутиране на същия, към което е инкорпориран договор за поръчителство между банката и И. К. П., с който се обезпечава изпълнението на задълженията на кредитополучателя С. Т. Х.. Кредитът е усвоен от кредитополучателя, но поради неиздължаването му в срок банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за неизплатените по кредита суми срещу С. Т. Х. и И. К. П. солидарно. Възражение срещу издадената заповед за изпълнение в законния срок е подала само И. К. П.. Според В. при доказателства за изцяло усвоена сума по договора за кредит от кредитополучателя, неизплатени дължими вноски по същия, установени с извлечение по сметка и при уговорена незабавна предсрочна изискуемост с договора за кредит /чл.19 т.2 от общите условия/, който кредит И. К. П. е обезпечила като поръчител /т.5 от допълнителното споразумение/, предявеният установителен иск на банката е основателен срещу И. К. П. като поръчител, задължила се солидарно с кредитополучателя. Според В. разпоредбите в договора за кредит, които препращат към общите условия на банката не противоречат на ЗЗД в предвидената предсрочна изискуемост на другите клаузи от договора. Относно приложението на чл.147 ЗЗД с оглед включването му в допълнително сключеното между страните споразумение, В. е приел, че предвиденият в тази разпоредба срок не е изтекъл, поради настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 08.12.2011 г. и подадено заявление за заповед за незабавно изпълнение на 04.04.2012 г..
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира като въпрос налице ли е „валидно правоотношение между страните, установено ли е вземане на ищеца, изискуемо и ликвидно ли е то и дължи ли плащане ответницата по него”. За разрешението на този въпрос и правните изводи на В. касаторът твърди неправилен анализ на доказателствата, нарушение на ЗЗД, неправилно квалифициране на допълнителното споразумение към договора за кредит. Но в производството по чл.288 ГПК, ВКС не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Така изложените доводи не формулират въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изразяват становище за неправилност на въззивното решение с оглед крайния изход на спора, без конкретни възражения във връзка със сключените договори между страните, неизпълнението на поетите задължения от кредитополучателя по тях и на поръчителя, настоящ касатор. Твърди се неправилно тълкуване на договорите и прилаганите общи условия, без конкретни доводи, твърди се противоречива съдебна практика относно изявлението на кредитодателя за предявяване на предсрочна изискуемост без оглед на конкретно поетите задължения по сключения между страните договор и уговорената предсрочна изискуемост в същия. В този смисъл така изразените общи доводи на касатора и формулиран „въпрос” не представлява основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Приложената съдебна практика не обуславя допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото касае обективно неидентични казуси, а част от решенията са и без данни да са влезли в сила /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Не са изложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на В..
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.9 ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения касаторът следва да заплати на ответника по жалбата сумата 500 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 830/03.10.2013 г. по в.т.д. № 1173/2013 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. К. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.