О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
С., 05.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д № 1881 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ПК
Образувано е по касационната жалба на ищеца „И. 2006“, [населено място] срещу Решение № 576 от 11.12.2012г. по въззивно търговско дело № 985/2012г. на ОС Пазарджик, с което потвърдено решението на РС Пазарджик по гр.д. № 2028/2011г. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на касатора за заплащане на неустойка, уговорена в раздел ІV от сключения с [фирма], [населено място] договор от 10.02.2011г. за услуги със строителна механизация за сумата 12 900лв., ведно със законната лихва от завеждането на иска.
Поддържаните касационни основания са по т.3 на чл.281 ГПК-неправилно тълкуване на фактите, неправилна квалификация на облигационната връзка между страните, произнасяне по непредявен иск и необоснованост на извода, че ищецът е неизправна страна, поради което няма право на неустойка. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя като материалноправен въпросът за квалификацията на правоотношенията между страните във връзка с поддържаното становище, че те имат за източник договор за наем на машини за строителна механизация, а не договор за изработка, както е приел окръжният съд: следва ли въззивният съд да извърши задълбочено изследване на всички съществени елементи на договорното правоотношение, предвидени в хипотезата на съответната правна норма, които му дават основание да приеме за установено неговото съдържание и обем, за да осъществи валидно задължението си за определяне на валидна и годна правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран. Поддържа се, че определяйки основанието на иска в противоречие с посочените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, съобразно които източник на облигационното отношение е договор за наем, въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС Решение № 451/19.04.2004г. по гр.д. № 162/2003г. на ТК, Решение № 599/17.05.1993 по гр.д.№ 1724/1992г. на ІV г.о., Решение № 2627/12.01.2005г. по гр.д.№ 2264/2003г. на ІV г.о.
Материалноправен въпрос е поставен и във връзка с твърдението в касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД: следва ли съдът да тълкува договора само въз основа на отделни негови клаузи, или тълкуването следва да се извърши чрез анализ на всички договорни клаузи в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Допълнителната предпоставка е аргументирана с противоречие на изводите на окръжния съд с Решение № 81/07.07.2009г. по т.д.№ 761/2008г. на ВКС. Поставен е и материалноправен въпрос, основан на становището, че искът за неустойка е отхвърлен, а решението в частта по иска за заплащане на възнаграждение за предоставената на ответника строителна механизация е уважен: основателността на претендираната неустойка обусловена ли е от основателността на главното вземане и следва ли съдът да уважи искането за неустойка, след като е уважил главното вземане, при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Поставените са и процесуалноправни въпроси: Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Въззивният съд мотивирал извода си за виновно неизпълнение на ищеца само въз основа на гласни доказателства, изходящи от заинтересовано лице, поради което изводите му са в противоречие с Решение № 24/28.01.2010г. по гр.д.№ 4744/2008г. І г.о. с Решение № 324/22.04.2010г. по гр.д.№ 1413/2009г. на ІV г.о., Решение № 217/09.06.2011г. по гр.д.№ 761/2010г. на ІV г.о. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви, от които да е видно на какво основание приема или не за основателни направените възражения; Следва ли въззивният съд, ако констатира, че първоинстанционният погрешно е възприел фактическата обстановка по делото, да извърши нова проверка на твърдените, съотв. установените факти по делото и да изложи своите констатации по тези факти, включително и като даде указания на страните, с цел установяване на правилното фактическо положение; Задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в решението си и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, особено когато те са непълни и противоречиви; длъжен ли е въззивният съд да изясни фактическата обстановка и за факти, за които няма събрани доказателства в първата инстанция и следва ли да разпореди събирането им, като укаже доказателствената тежест на страните. Допълнителната предпоставка по тези въпроси е аргументирана с противоречие на изводите на Пазарджишкия ОС с Решение № 157/08.11.2011г. по т.д.№ 823/2010г., Решение № 816/07.07.2011г. по гр.д.№ 2028/2009г. на І г.о. и Решение № 48/14.05.2012г. по гр.д.№ 447/2011г. на ІV г.о.
Отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
Въззивната инстанция е била сезирана със спор за заплащане на неустойка, претендирана от ищеца на основание раздел ІV т.6 от договор за предоставяне на услуги със строителна механизация, сключен на 10.02.2011г. от ищеца [фирма], в качеството му на „изпълнител“ и ответника [фирма] „като възложител“, предявен за 12 900лв. Решението на първоинстанционния съд в частта за уважаването на иска за заплащане на възнаграждение по договора, включително и невнесен ДДС, като необжалвано е влязло в сила. Окръжният съд е приел за неоснователен довода във въззивната жалба, че е разгледан непредявен иск като е мотивирал, че произнасянето от първоинстанционния съд е основано на въведените от ищеца относими към спора факти. Потвърдил е извода, че за сключения между страните договор са приложими правилата на договора за изработка. Обосновал е, че е налице неизпълнение на договора и от двете страни – възложителят отказал да подпише работните карти, удостоверяващи реалното извършване на услугата за съответния ден, както го задължава разпоредбата на раздел І, чл.5.1 от договора. От своя страна, служителите на изпълнителя /оператор-водач на строителната механизация/ не изпълнявали указанията на възложителя, в съответствие с поетото в раздел 2,чл.2.5 задължение, а ищецът не предприел действия по замяна на работниците си, каквото било искането на ответника, който отправил изявление, че счита договорът за прекратен. Приел е за доказано възражението на [фирма] за виновно неизпълнение на задълженията на ищеца като е анализирал разменената между страните кореспонденция и показанията на разпитана свидетелка, чиито твърдения като служител на ответника е ценил във връзка с останалите доказателства по спора. Изводът за неоснователност на иска за заплащане на неустойка, претендирана на основание раздел ІV,т.6 от договора, уговорена в полза на изпълнителя „в случай на забава от възложителя за изпълнение на задълженията по договора и в случай на прекратяване на договора по негова вина“, е обоснован с приетото, че действието на договорната връзка е преустановено и поради виновното поведение на ищеца.
В изложението си касаторът е формулирал въпроси чрез доводи за неправилност на решението и поставяне на хипотетични правни проблеми. Недопустимо е с основанията по чл.281 ГПК да се подменя разрешен от въззивния съд правен въпрос, като се търсят отговори на теоретични въпроси извън установената и приета конкретна фактическа обстановка по спора.
Първите два поставени от касатора въпроси касаят тълкуването на договора и подвеждането на съдържанието му към съответната материалноправна норма. Основанието по т.1 на чл.280 ГПК би било налице в случай че въззивният съд мотивира по приложението на чл.20 ЗЗД, че за изясняването на точния смисъл на уговорките не е необходима преценка на всички договорни клаузи, в общата им взаимовръзка и смисъла на договора. Такъв извод в обжалваното решение не е обоснован. Формулираните като правни въпроси са за неправилност на решението поради нарушение на принципите на чл.20 ЗЗД, което е основание по чл.281,т.3 ГПК, но не и по чл.280,ал.1 ГПК. Въпросът за квалификацията на иска, по който е налице произнасяне от въззивната инстанция по наведено от жалбоподателя възражение за недопустимост на акта на първоинстанционния съд, е относим също към правилността на решението и не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Обусловеността на вземането за неустойка от основателността на главното вземане не е предмет на произнасяне от въззивната инстанция, поради което въпросът има хипотетичен характер и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Поставените като процесуалноправни въпроси представляват твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуални правила при разглеждането на спора, а последните два са и извън изложените от съда мотиви – позоваване на разпоредбата на чл.272 ГПК липсва, съответно касаторът не е правил искане за допускане на нови доказателства пред окръжния съд.
Представената съдебна практика-задължителна и постановена по реда на отменения кодекс е по казуси неидентични с настоящия, съответно по въпроси, които не са разрешени от въззивния съд в сочения от касатора смисъл.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 576 от 11.12.2012г. по въззивно търговско дело № 985/2012г. на ОС Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.