1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
С., 8.06. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1664 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. С. от АК-В., против въззивно решение № 1041 от 01.08.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1338/2011 г. на Варненския окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 2093 от 25.02.2011 г. на Варненския районен съд, VІІІ с-в, постановено по гр.д. № 1220/2011 г., и са отхвърлени предявените от касаторката срещу [фирма], [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. от жалбоподателката правен въпрос от материално естество е относно законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – прекратяване на трудовия договор, поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, когато в заповедта не е посочено какви конкретни качества липсват за ефективно изпълнение на трудовите задължения, а са посочени само фактически констатации, свързани с изпълнението на определени цели, поставени от работодателя.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез пълномощника си юриск. А. М., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, както и за липсата на основанията за допускането й до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е законосъобразно, тъй като е извършено с мотивирана писмена заповед от работодателя, съдържаща описание на липсващите на ищцата умения за ефективно изпълнение на възложената работа, което кореспондира на изброените в длъжностната й характеристика трудови функции.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. И. от касаторката като материалноправен въпрос за законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – прекратяване на трудовия договор, поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, когато в заповедта не е посочено какви конкретни качества липсват за ефективно изпълнение на трудовите задължения, а са посочени само фактически констатации, свързани с изпълнението на определени цели, поставени от работодателя, е от значение за изхода на спора, но той е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, а именно: решение № 165 от 06.07.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г., ІV г.о. и решение № 253 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 4122/2008 г., ІV г.о., в които е прието, че за изпълнението на определена работа може да съществуват нормативно установени изисквания към работника и да са установени негови задължения, като също така те може да се съдържат в длъжностната му характеристика, в която работодателят е посочил по-подробно задълженията му, както и качества, които той трябва да притежава. Липсата им обаче не означава, че на работника не са необходими никакви качества и той няма трудови задължения. Трудовите задължения на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа, а естеството на възложената работа определя и качествата, необходими за изпълнението й. В съответствие с тази задължителна съдебна практика, в случая въззивният съд е приел, че касаторката е работила по трудово правоотношение с ответната банка на длъжност „мениджър екип БД” като в длъжностната й характеристика са включени задължения, изискващи ръководни и организационни умения за осъществяване цялостната дейност по нормалното функциониране на персонала в клон „Колони” при обслужване на клиентите, каквито тя в процеса на работа не е доказала, че притежава и поради тази трайна липса на умения за ефективно изпълнение на възложената й работа, което се е обективирало в лошите показатели на финансовата дейност на клона през процесния период, с подробно мотивирана в тази насока заповед трудовото правоотношение с нея е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В. решение е постановено в съответствие със задължителната съдебно практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК във връзка с поставения правен въпрос, което изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1041 от 01.08.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1338/2011 г. на Варненския окръжен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 27793 от 31.08.2011 г. на М. Д. М. от [населено място].
ОСЪЖДА М. Д. М. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: