5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
С. 01.08. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 84/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 05.11.2010г. по гр.д. № 1656/2010г. на Варненския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.Поставя се въпросът : дали счетоводното записване по баланса има отношение към вещноправното действие на преминаване /възникване/ на собствеността на търговското дружество, създадено с капитал държавна собственост и липсата на такова записване води ли до отпадане на основанието за възникване на вещно право на собственост ex lege на предаденото в оперативно управление имущество на дружеството съгласно чл.17а ЗППДОП /отм./. Сочи се, че решението е постановено в нарушение на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и противоречи на решение № 1079/2005г. по гр.д.№511/2003г., ВКС, ІV г.о., в което е прието, че записването в баланса няма правна характеристика на придобивен способ.След като процесното имущество – земя и сгради е било предоставено за оперативно управление на държавното предприятие , чийто правоприемник е ищцовото дружество, то по силата на чл.17а ЗППДОбП /отм./ се легитимира като негов собственик.
Ответниците А. М. С., И. К. С. и С. К. С. оспорват касационната жалба в писмен отговор по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №2188/2010г. по гр.д.№2655/2008г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от [фирма] /С. АД/ срещу А. М. С., С. К. С. и И. К. С. за предаване владението на основание чл.108 ЗС върху недвижим имот № 593 /идентичен с ПИ 731 – нов с площ 1520 кв.м. на к.к.Чайка с граници : ПИ 621,ПИ 623, ПИ 682, ПИ 260, ПИ 730, ПИ 261 при заявеното основание за собственост – сключена приватизационна сделка по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и евентуално придобивна давност.
В. съд е приел от фактическа страна, че със Заповед № РД 18/21.06.2000г. на МЗ, издадена на основание чл.103,ал.1,т.3 вр.чл.104 и чл.38,ал.2 от Закона за лечебните заведения е наредено преобразуването на съществуващото публично Л.-В. в Е. С. – В., което поема активите и пасивите на Л. В. по баланса към 30.09.1999г. С договор за приватизационна продажба от 15.05.2001г. на трето за делото дружество са прехвърлени 70% от капитала на С.-В.. С решение на Варненския окръжен съд и на ВС на РБ е възстановено правото на собственост по отношение на А. С. като е отменен отказ на кмета на [община], в частта, с която е отказано възстановяване собствеността на наследниците на К. А. върху недвижим имот от 1520 кв.м., пл.№ 445„а”, м.”Молла”, к.к. Златни пясъци и е отменен протокол №47/1966г. на Комисия по §85 П. в частта, с която е отчужден имот от 1520 кв.м. – част от пл.№445”а”, м.”М.”, к.к.З. п.. С договор от 19.07.2006г., сключен между областен управител на област В. и А. С. е извършена делба на съсобствен имот с площ от 1 341 кв.м., съставляващ имот №731 по плана на к.к.Ч.-2 [населено място] с площ по решение на В. 1520кв.м. при квоти 2/3 ид.ч. за държавата е 1/3 ид.ч. за С. като последната е придобила собствеността срещу парично уравнение на дела на държавата. От техническата експертиза е приета идентичност на имот №731 с имота по цитираното административно дело, договора за делба и А., издаден за 2/3 ид.ч. От правна страна въззивният съд е приел, че ищците не са доказали да са собственици на процесния имот на посоченото като главно деривативно придобивно основание – приватизационна сделка, сключена по реда на ЗППДОбП /отм./ и евентуално такова – давност. Прието е че предпоставките на чл.17а от същия закон следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване – праводателят по приватизационната сделка Лечебно оздравително заведение – В. /Л./ да е бил собственик на имота, както последният да е бил предоставен в оперативно управление на държавното предприятие към момента на преобразуването, което след преобразуването си е трансформирано в [фирма] и приватизирано по реда на приватизационния закон. Следвало е да се установи дали в баланса на държавното предприятие, а след това и на търговското дружество имотът е заприходен. С акта на преобразуването в собственост на търговското дружество се предоставя и правото на собственост върху държавния имот, който е заприходен в баланса му, т.е. извършва се трансфомация на правото на управление в право на собственост. Не са доказани твърденията на ищеца, че имотът е бил предоставен за оперативно управление на Л. В. и впоследствие е включен в баланса на С.-ЕАД. При преобразуването на Л.-В. в ЕАД С. последното е поело активите и пасивите на първото, но не са представени данни какви са те. Данните по делото са за активи на С. В. АД към м.юли 2000г., но и от тях не може да се направи извод, че процесният имот е сред тях.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченият от касатора правен въпрос не може самостоятелно да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото въззивният съд е приел за недоказани предпоставките на закона за преминаване на процесния имот първо при преобразуването, а после и при приватизацията на държавното предприятие /лечебно заведение/, т.е. че имотът не е включен в капитала на дружеството първо като предоставено за стопанисване и управление имущество на държавното предприятие, вписано и по баланса му към момента на преобразуването и после чрез приватизация. При това положение решаващите изводи на въззивния съд не са в сочения от касатора смисъл, че записването на един имот в счетоводния баланс има вещноправно действие. Като е приел, че ищецът не е доказал материалноправната си легитимация, въззивният съд не е дал разрешение на поставения от касатора правен въпрос в противоречие с посоченото решение на ВКС. В последното е приет за незаконосъобразен извод, че след като е установено недвижимият имот да е предоставен за управление на държавното предприятие, то заприходяването му като Д. в баланса на ОбНС не притежава правна характеристика на придобивен способ и общинският съвет не е могъл да се разпореди с имота като го внесе в уставен фонд на общинска фирма. След като така повдигнатият въпрос не може ад обуслови допускане на касционно обжалване на решението, то не е налице и основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В случая не са и развити конкретни доводи за прилагане на това основание, а именно, че поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото т.е. разглеждането ме да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни те да са направили такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: