4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 952/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
гр.София, 12.12.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 952/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д.С. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 625/20.04.2012 год., постановено по гр.дело № 4132/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГО, І-2 състав № 4785/05.08.2011 год. по гр.дело № 9792/2009 год., с което са уважени предявените от Л. Г., Л. Г. и С. М.-граждани на Великобритания обективно съединени искове и е осъден ответника-касатор на основание чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД да възстанови на ищците сумата 75 980,13 лева/левова равностойност на 29 733.49 евро/, платена на отпаднало основание част от покупната цена поради разваляне на сключен между страните предварителен договор от 17.12.2005 год. за продажба на недвижим имот – апартамент № L306, представляващ самостоятелен обект в сграда във ваканционен комплекс „А. Голф”, [населено място] ведно със законната лихва, както и неустойка по чл.92 ЗЗД в размер на 11,60 лева на основание чл.4.2 от предварителния договор.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, погрешно е тълкувал съдържанието на сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в резултат на което е достигнал до необосновани изводи относно наличието на основание за разваляне на договора и свързаните с това правни последици.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че апелативният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които са решени в противоречие с константната практика на ВКС. Обобщени тези въпроси се свеждат до начина на тълкуване на договора и задължението на съда при постановяване на решението да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал процесния договор като е пренебрегнал факта, че преди да възникне за купувача правото да развали договора, той вече е бил валидно развален от продавача чрез изпращане на нотариална покана. Позовава се на цитираните в касационната жалба съдебни актове на ВКС, ТК, ІІ т.о.: решения по т.дело № 523/2008 год., по т.дело № 897/2009 год. и по т.дело № 888/2009 год.; определение по т.дело № 523/2008 год. и ППВС № 3/17.07.2009 год.
Ответниците по касация не изразяват становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното решение, потвърждавайки първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД за възстановяване на изплатената част от цената на процесния апартамент-предмет на предварителния договор от 17.12.2005 год., въззивният съд е приел, че с оглед данните по делото за ищците е възникнало правото да развалят едностранно сключения с ответника договор с надлежно връчената на ответното дружество нотариална покана от 25.02.2009 год. Този извод е обоснован с предвиденото в чл.4.2 от договора право на купувачите да развалят договора, ако продавачът не изпълни някои от задълженията си по предходната алинея. Тълкувайки съдържанието на договорните клаузи в тяхната връзка и с оглед смисъла и съдържанието на целия договор, въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд, че постигнатите уговорки ясно и недвусмислено обективират воля купувачите да разполагат с максимална защита срещу всякакъв род последващи преддоговорни действия или разпоредителни сделки с процесния имот, осъществени от продавача без тяхното изрично писмено съгласие. Данните по делото сочат, че ответникът в нарушение на посочената клауза е влязъл в преддоговорни отношения с трети лица, касаещи процесния апартамент, който е продаден на друг купувач. Прието е за неоснователно възражението на ответника, че вече е развалил договора с нотариална покана, получена от ищците на 06.01.2009 год., тъй като в същата като основание е посочено, че не е изплатена втората вноска по договора, която купувачите в действителност са изплатили, а останалата част от продажната цена се дължи едва при подписването на нотариалния акт за прехвърлянето на собствеността върху имота. При тези данни, тъй като ищците се явяват изправна страна по процесния договор, ответникът не разполага с правото по чл.87 ЗЗД да го развали на посоченото от него основание.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси свързани с начина на тълкуване на договорите и приложението на чл.20 ЗЗД. По този въпрос е налице трайноустановена непротиворечива съдебна практика, която е в смисъл, че при съмнение, неяснота или двусмисленост на договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагането на въведените в чл.20 ЗЗД критерии. В този смисъл е р.№ 81/07.07.2009 год. по т.дело № 761/2008 год. на ВКС, ТК, І т.о., р.№ 89/17.07.2009 год. по т.дело № 523/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. постановени по реда на чл.290 ГПК. Видно от данните по делото, апелативният съд е тълкувал процесния предварителен договор в съответствие с константната съдебна практика, спазвайки правилата предвидени в чл.20 ЗЗД, като е съпоставил съдържанието на клаузите на чл.4.1 б.”б” и чл.4.2 в тяхната връзка и с оглед съдържанието на целия договор. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на решението са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Аналогично е положението и по поставения процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото както и доводите и възраженията на страните. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правно релевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните. В случая апелативният съд е решил делото като е приложил разпоредбата на чл.154 ГПК относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е събрания по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните, като по този начин е действувал правилно и в съответствие с константната съдебна практика. Що се касае до конкретните изводи, както вече беше посочено, същите са относими единствено към настоящия спор, касаят правилността на постановения съдебен акт и не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, ГК, І състав № 625/20.04.2012 год., постановено по гр.дело № 4132/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: