О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
[населено място], 14.12.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 62/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение от 20.07.2010г., постановено по гр.дело №1159/2010г. на Софийски градски съд, с което е отменено частично решение №ІІ-ІІ-82 от 25.02.2009г. по гр.дело №28587/2008г. на СРС, 63 състав и вместо това е постановено решение, с което е отхвърлен искът на [фирма] по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 786 щ.д., като неоснователен. С решението е потвърдено решението на СРС в останалата част – [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 5352.08 щ.д., представляваща остатък от продажната цена с ДДС по договор от №STG12/2007 за доставка на сървърно оборудване. Жалбоподателят [фирма] обжалва решението, с което е отхвърлен искът по чл.92 ЗЗД за сумата от 786 щ.д. и за законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, като релевира оплаквания, относими към касационните основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК. С допълнително решение по чл.250 ГПК от 20.07.2010г., СГС е оставил без разглеждане насрещната въззивна жалба на [фирма] за отмяна на решението от 25.02.2009г. , в частта, с която не се присъждат законни лихви върху сумата от 5352.08 щ.д. и 786.60 щ.д. и е оставено без уважение искането по чл.250 ГПК за допълване на решението от 20.07.2010г. за присъждане на законна лихва върху сумата от 5352.08 щ.д. от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Срещу тази част на въззивното решение е подадена касационна жалба от [фирма] , с молба да бъде отменено като незаконосъобразно. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят процесуалните въпроси посочени в основната касационна жалба: 1. до кой момент в процеса ищецът може да предяви искане за присъждане на законна лихва върху стойността на предявения иск и 2. ограничено ли е процесуалното право на ищеца по чл.214, ал.2 ГПК от срока по чл. 213, ал.1 ГПК. Като допълнителна предпоставка по първия въпрос е посочено решение №221 от 8.06.1999г. на ВКС, 5 членен състав, ТР №1 от 4.01.2001г. на ОСГК на ВКС и решение от 29.11.2007г. на ОС по гр.дело 566/2003г. По втория процесуалноправен въпрос касаторът счита, че произнасянето по него ще е от значение за точното прилагане закона, както и за развитие на правото. Поставените материалноправни въпроси са: основателен и доказан ли е иска по чл.92, ал.1 ЗЗД, предявен във валута, ако страните по договора са уговорили, че паричното задължение е в същата валута, респ. размерът на неустойката е уговорен в същата валута, а длъжникът е извършил частично погасяване на задължението чрез плащане в левове; 2. може ли съдът да постанови решение като приеми за недоказани факти и обстоятелства, за настъпването на които страните в едно двустранно отношение са приели, че ще се доказват чрез нарочно подписан от тях акт, а в хода на съдебното производство се съберат доказателства по реда на ГПК, че тези факти и обстоятелства са настъпили, вкл. настъпването им е обявено от съда за безспорно; 3. ако кредиторът е поискал и / или е приел плащане във валута различна от договорената то това предоговаря ли клаузата за неустойка относно посочената в договора валута. Според касатора въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на делото, “тъй като отговорът им е от съществено значение за решаване на конкретния спор, като същевременно няма съдебна практика по тях.”
Касаторът [фирма] – София е обжалвал решението в частта, с която е уважен искът на [фирма] по чл.327 ТЗ. Излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че след като страните не са подписали приемателно-предавателен протокол падежът на плащане не е настъпил, каквото е поставено в чл.2.3 на договора. В Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал материалноправен въпрос за предпоставките за настъпване на падежа на плащане по чл.327, ал.1 ТЗ, решен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС – решение №523 от 26.03.2002г. по гр.дело № 1308/2001г. на V г.о., въпрос и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК/.
В писмен отговор [фирма] – София поддържа, че поставените от касатора [фирма] правни въпроси не попадат в приложното поле на касационното обжалване съгласно императивното изискване на чл.280, ал.1 ГПК
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право.
По касационните жалби на [фирма]:
Процесуалните въпроси: до кой момент в процеса ищецът може да предяви искане за присъждане на законна лихва върху стойността на предявения иск и ограничено ли е процесуалното право на ищеца по чл.214, ал.2 ГПК от срока по чл. 214, ал.1 ГПК не осъществяват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са относими към първоинстанционното решение. С допълнителното решение СГС е оставил без разглеждане въззивната жалба на дружеството като недопустима по съображения, че мотивите на решението не подлежат на самостоятелно решение. Касаторът не е упражнил пред СРС правото си по чл.250 ГПК за постановяване на допълнително решение, само в който случай въззивната жалба би имала предмет. За да остави без уважение претенцията на касатора – ищец за присъждане на законна лихва върху главницата от 5352.08щ.д. и върху сумата от 786.61 щ.д. по исковете по чл. 327, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба, СГС е приел, че искането не е направено своевременно – с исковата молба, нито по реда на чл.116 ГПК, поради което не се е произнесъл с постановеното от него съдебно решение. Въпросите са неотносими и към въззивното производство доколкото в протокола на съдебното заседание от 16.06.2010г. не е записано изявление за присъждане на законна лихва върху претендираната главница. С оглед на изложеното поставените въпроси не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това не са налице допълнителните критерии – въпросите да са решени в противоречие с практиката на ВКС и да са решавани противоречиво от съдилищата. Така решението от 29.11.2007г. на ОС – София, по гр.дело № 566/2003г. не следва да се обсъжда, тъй като няма отбелязване да е влязло в сила / спр.т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Не е налице противоречие и противоречиво разрешен правен въпрос / т.9 на ТР №1 от 4.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и решение №221 от 8.06.1999г. ВКС, 5 членен състав / доколкото по конкретното дело искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на исковата молба не се прави за първи път пред въззивната инстанция.
По материалноправните въпроси:
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че първият и третият въпрос не попадат в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК след като решаващият правен извод на съда за отхвърляне на иска по чл.92, ал.1 ГПК е обусловен от тълкуването на клаузи на договора от 14.12.2007г. и доказателства по делото за изпадането на продавача – ответник в забава на плащането на цената, само в който случай ищецът – продавач има право на обезщетение за претърпените вреди от неизпълнение на договора. Вторият въпрос е обусловен от преценката на фактите и доказателствените средства, които ги установяват, а именно изпаднал ли е ответника в забава при плащането на цената на договора. Съгласно чл.280, ал.1 и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. Така формулирания материалноправен въпрос следва да се разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение по предявения иск по чл.92, ал.1 ЗЗД не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, защото тя се обективира в необоснованост на въззивното решение и противоречие с материалния закон/ чл.281, т. 3 пр. първо и второ ГПК/. На второ място, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. По приложението на чл.92, ал.1 ЗЗД има установена съдебна практика вкл. и с решения по чл.290 ГПК, което изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По касационната жалба на [фирма]:
Касаторът поставя като материалноправен въпрос този по прилагането на чл.327, ал.1 ТЗ, а именно настъпването на срока/падежа/ за плащане на цената. По делото не е имало спор, че страните са обвързани с договор за продажба – доставка – на стока – I. сървърно оборудване на цена 7866.08 щ.д.с начислен ДДС, както и че на два пъти е преведена по банков път на продавача левовата равностойност на 2514 щ.д. Към датата на исковата молба ответникът останал със задължение от 5352.08щ.д. за която сума е уважен искът по чл.327, ал.1 ТЗ. За да постанови този резултат, съдът по същество е приел, че са налице условия за заплащане на цената с издаването на ответника на фактурата за плащане, частичното плащане по нея след осчетоводяването й в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит от купувача. Върху падежа на плащане не се е отразило несъставянето на приемателно – предавателен протокол, доколкото са били налице изброените обстоятелства, при които е извършено частично разплащане и доколкото предаването на стоката е станало с подписването на гаранционната карта. От горните изводи на съда по същество следва, че въпросът от кой момент настъпва падежа на плащането по договор за продажба е обусловен от възприетите от съда факти. С оглед на това въпросът не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, т.е. не е налице основната предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – посочване на правния въпрос обусловил решаващия извод на съда за изхода на делото. Неформулирането на общото основание е достатъчно да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване. Независимо че не е посочено общото основание не е налице противоречиво разрешен правен въпрос с решение № 523 по гр.дело № 1308/2001г. на ВКС, Vг.о. С това решение съставът на ВКС се е произнесъл за значението на фактурата едновременно като документ – разписка за извършено плащане и документ, удостоверяващ предаването на стоката от продавача на купувача, с оглед на отразяването на тези обстоятелства при подписването на счетоводния документ от страните. По конкретното дело съдът е приел, че доказателство за предаването на стоката е подписаната гаранционна карта, т.е. осъществено е условието по т.2.3 на договора. Тъй като въпросът за настъпване на срока на разплащане по договор за търговска продажба е винаги конкретен и е в зависимост от конкретните факти, така формулиран въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Мотивирането приложението на т.3 не попада в хипотезите по т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на изхода от касационното обжалване, разноските остават за страните както са направени
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.07.2010г. и решение от 20.07.2010г. /допълнително/ , постановени по в.гр.дело №1159/2010г. на Софийски градски съд, ІІ г състав в обжалваните им части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: