О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
София, 17.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2694 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 56 от 12.04.2016 г. по гр.д. № 105/2016 година на Варненски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Б. Р. К. от [населено място] против П…. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на осем хиляди лева. В решението е прието за установено, че по образувано на 04.12.2009 г. досъдебно производство № 23 от 2009 г. при Окръжна прокуратура [населено място], с постановление от 07.09.2010 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. с ал. 3 вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 26, ал. 1 НК. Обвинен е бил за това, че в периода юни-август 2009 г. в съучастие като съизвършител с други лица в качеството му на длъжностно лице не е изпълнил задълженията си за технически и финансов контрол при извършване на строителни работи за възстановяване на молитвени домове на територията на [община], от което са последвали щети за държавния бюджет в особено големи размери. Към момента на привличането му по досъдебното производство ищецът е заемал длъжността „Началник сектор „Регионално развитие” към Областна администрация Р.. На 02.11.2010 г. е бил внесен обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 305/2010 г. на Търговищки окръжен съд, приключило с присъда от 03.02.2015 г., с която ищецът е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Присъдата е била потвърдена на 21.05.2015 г. от Варненски апелативен съд и влязла в сила на 05.06.2015 г. Наказателното производство е било широко оповестено в медиите в периода 2010 г. – 2013 г. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял стрес, притеснение и унижение, отразили се негативно върху емоционалното му и психическо състояние. Чувствал се е дълбоко унижен не само в непосредственото си обкръжение, но и пред по-широката общественост предвид изпълняваната длъжност в областната администрация, както и заеманата в миналото длъжност на кмет в родното му [населено място]. За обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е определено по справедливост обезщетение в размер на 8000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като за разликата до предявения размер от 28000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд в частта му, с която искът е уважен до размер на 8000 лева е постъпила от Прокуратурата на Република България. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи, както и че обуславящият изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в подкрепа на което са посочени съдебни актове.
Ответникът по касационната жалба Б. Р. К. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата са неоснователни. Въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера на обезщетението. Съдът е съобразил, че наказателното преследване е продължило извън разумния за това срок – над четири години и девет месеца; тежестта и характера на обвинението, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК; характера и интензитета на изживяните от ищеца морални страдания и с оглед обстоятелството, че са били разгласени опозоряващи за него обстоятелства, накърняващи авторитета и доверието, с които се е ползвал в обществото, т.е. съобразени са всички обстоятелства, явяващи се в причинна връзка с негативните изживявания от наказателното преследване.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В посочените съдебни решения, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 12.04.2016 г. по гр.д. № 105/2016 година на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: