1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
С., 17.06. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2210 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. С. Б. от [населено място], приподписана от адв. Г. Ч. от АК-С. против въззивно решение от 26.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 15612/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А състав, с което като е потвърдено решение от 17.07.2012 г. на Софийския районен съд, 46 състав, постановено по гр.д. № 53563/2009 г., са уважени предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че касаторът Р. Б. дължи на [фирма] сумата от 8 606,57 лв. главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2005 г. до 30.04.2008 г., както и сумата от 1 609,02 лв. – лихва за забава за периода 01.02.2006 г. – 10.12.2008 г., за топлоснабдяван имот в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2009 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за главницата за разликата над 8 606,57 лв. до пълния предявен размер от 16 365,88 лв., за периода 01.03.2004 г. до 30.11.2005 г., а иска за лихва за забава – за сумата над 1 609,02 лв. до пълния предявен размер от 3 591,79 лв., за периода от 01.05.2004 г. до 31.01.2006 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос е за задължението на съда по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, както и да прецени и обсъди всички доводи на страните, да направи от тях собствени констатации за фактическата обстановка, както и да формулира собствени правни изводи съобразени с нормативната уредба, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и материалноправните въпроси, уточнени от настоящата инстанция при условията на т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – дължима ли е стойност за топлоенергия без да са налице валидни договорни отношения между етажната собственост и топлинния счетоводител за определен период от време и в тази връзка да бъдат тълкувани разпоредбите на § 5 и § 6 от ПЗР на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, във вр. с чл. 139, чл. 149, чл. 149а и чл. 149б от Закона за енергетиката, за които твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се и представя съдебна практика – решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1359/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 401 от 11.01.2012 г. по гр.д. № 327/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 344 от 21.09.2012 г. по гр.д. № 862/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Представените девет първоинстанционни и едно въззивно решения, за които липсват данни, че са влезли в сила, не съставляват съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и в случая не могат да бъдат съобразени.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач [фирма] [населено място] не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цена на иска за главницата над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че от фактическа страна по делото е установено, че стойността на отчетената като потребена и неплатена топлинна енергия от ответника, изчислена съобразно нормативните актове, регламентиращи продажбата на топлинна енергия от ответника по жалбата и разпределението й, възлиза след изготвяне на изравнителните сметки и приспадайки сумите, погасени по давност, във връзка с направеното възражение от ответника затова, на сумата по главницата в размер на 8 606,57 лв., за процесния период, а лихвата за забава на плащането на главницата е в размер на сумата от 1 609,02 лв. Съдът е приел, че искът за главницата е доказан по основание и размер от ищеца, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в чл. 154, ал. 1 ГПК. В. съд е изложил свои подробни мотиви относно основателността на предявените от ищцовото дружество срещу ответника искове като е приел, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно от ФДР, като между топлинния счетоводител и ЕС на сградата с потребители на топлинна енергия на 24.11.2000 г. е сключен договор за топлинно счетоводство, който е изпълняван добросъвестно от ФДР. Приел е за неоснователно възражението на ответника за липса на договор между ЕС на потребителите на топлинна енергия и топлинния счетоводител за определен период от време, тъй като съществуването или несъществуването на договорни отношения между ЕС и топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното извършване на дяловото разпределение, каквото в случая е извършено, още повече, че това възражение като заявено след изтичане на срока за отговор на исковата молба, е и преклудирано – чл. 133, вр. с чл. 131 ГПК.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставените в изложението процесуалноправни въпроси са свързани с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и се свеждат до това, че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Тези процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на спора, но те не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. и с тази, посочена от касатора. Така с решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В тази връзка съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика в случая изводите на въззивния съд за установените по делото факти са формирани въз основа на приетите по делото доказателства, в т.ч. и договор от 24.11.2000 г. за възлагане на измерването на потреблението на топлинна енергия; протокол от 19.11.2000 г. с решение на общото събрание на етажните собственици на обекти във вх. Б на бл. 381 в[жк], район И., С.; справки от топлинния счетоводител и експертно заключение за количеството разходвана топлинна енергия и начина на остойностяването й, т.е. при доказани от ищеца твърдения за доставена и незаплатена от ответника топлоенергия и след обсъждане на всички въведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Поставените от касатора, уточнени от настоящата инстанция материалноправни въпроси – дължима ли е стойност за топлоенергия без да са налице валидни договорни отношения между етажната собственост и топлинния счетоводител за определен период от време и в тази връзка да бъдат тълкувани разпоредбите на § 5 и § 6 от ПЗР на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, във вр. с чл. 139, чл. 149, чл. 149а и чл. 149б от Закона за енергетиката, не са обуславящи изхода на делото. Това е така, тъй като в обжалваното въззивно решение е прието, че между етажната собственост, собственик на топлоснабдяван обект, в който е и апартаментът на ответника и топлинния счетоводител [фирма] е сключен валиден договор № 273 от 24.11.2000 г., подписан за етажната собственост от представители, упълномощени от проведено на 19.11.2000 г. общо събрание на етажните собственици, действал и за процесния период по силата на автоматичното му продължаване за всяка следваща година при липса на отправено от една от страните писмено предизвестие; че правата и задълженията по договора са възникнали в правната сфера на ответника, представляван от етажната собственост, определила избора на търговец, овластен да извършва измерване на потреблението на топлоенергия. В този аспект по поставените от жалбоподателя правни въпроси от материално естество не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В тази връзка следва да се подчертае, че тълкуване на законови разпоредби не е самоцел, а се извършва тогава, когато е свързано с правни въпроси, от значение за изхода на делото, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, какъвто не е настоящия случай. Изложените твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 15612/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А състав, по касационна жалба с вх. № 15726 от 11.02.2014 г. на Р. С. Б. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: