О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
Гр.София, 02.12.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря .., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2376 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Д. срещу решение №.І-23/26.03.19 по г.д.№.1810/18 по описа на ОС Бургас- с което, след частична отмяна на решение от 18.07.17 по г.д.№.3029/16 на РС Бургас, упражняването на родителските права по отношение на децата Т. Т. С. и К. Т. С. е предоставено на бащата-при когото ще е и местоживеенето им, определен е по-разширен режим на лични контакти с майката с преходен период /първите два месеца всяка първа и трета събота от месеца от 10ч. до 17ч., а впоследствие всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. в събота до 17ч. в неделя; първите 5 дни от пролетната и 30 дни от лятната ваканция на децата /по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата/; през четните години – на Трети март, Гергьовден, Деня на Съединението, Бъдни вечер и Коледа /от 18ч. в деня на разпускане от училище до 17ч. в деня преди да тръгнат на училище – с изключение на Коледа – когато връщането е до 17ч. на 28 декември/ и на рождения ден на всяко от тях /от 10ч. до 17ч., освен ако денят е събота или неделя или попада в рамките на петте дни от пролетната ваканция, когато се прилага посочения по-горе режим/; през нечетните години–на Великден /от Велики петък до понеделник/, Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова Година /от 18ч. в деня на разпускане от училище до 17ч. в деня преди да тръгнат на училище-с изключение на Нова година, когато вземането е в 17ч. на 28 декември и връщането до 17ч. на 2 януари/ и на именния ден на всяко от тях /от 10 до 17ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим/ и тя е осъдена да плаща месечна издръжка по 180лв. за всяко дете.
Ответната страна Т. А. С. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е изходил от разпоредбата на чл.59 ал.9 СК и принципните постановки на ППВС 1/74, чиито разрешения са актуални и при действието на новия СК от 2009г., като е посочил, че промяна на обстоятелствата, обосноваващи необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права, е налице при изменение на обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняването на родителските права, или когато мерките на практика са променени-като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и ефективността на мерките, които определят същото. Обсъдил е подробно фактите във връзка с положението на майката, бащата и децата, данните от изслушването им, социалните доклади, събраните доказателства, вкл. показанията на свидетелите и заключението на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза. От фактическа страна е приел, че при прекратяване на брака между родителите /с влязло в сила на 11.03.10г. съдебно решение/, на база постигнатото между тях споразумение, упражняването на родителските права е предоставено на майката; до заминаването й /през 2014/ на работа в А. /с цел спечелване на пари за ремонт на жилището, където живее с децата/ децата са живели с нея; от този момент нататък /т.е. от м.07.14г./ тя е поверила грижите за тях на бащата, при когото те живеят /вкл. и до настоящия момент/ и който на практика, въпреки съдебното решение, упражнява родителските права върху тях /волята на майката за упражняване на родителските права върху децата от бащата за времето на работата й в чужбина е демонстрирана в подписани от нея декларация и пълномощно/. Съдът е обсъдил атмосферата, при която се отглеждат децата от бащата, вкл. на база заключението на комплексната експертиза, начина, по който се чувстват в досегашната си среда, и желанията им относно бъдещото им местоживеене. Посочил е, че заминаването на майката в чужбина е било съпроводено с много емоционални промени за тях, но благодарение на грижите на бащата интересите им са били съхранени; при него те са намерили топлина и спокойствие, възможност да бъдат изслушвани и чувани, изградена е топла връзка на доверие и привързаност, обич и уважение; в подхода си към децата бащата използва метода на убеждение и обясняване, те се обръщат към него, слушат го, изпълняват изискванията му, разчитат на него; за тях той е благонадежден родител; дава им възможност да се самоизградят и развиват своите способностите, чува ги-дава им знания, обяснява, социализира ги. Т. се чувства в доброжелателно, приятелско обкръжение сред съученици и приятели в сегашното си училище и предимно в квартала на баща си, не желае повече промени и емоционални загуби, търси стабилност, постоянство, спокойна среда. К. обича и двамата си родители, има емоционална потребност да е повече време с майка си, от нейната обич и грижа, детето не е било готово да се отдели внезапно от нея, когато е заминала за А.. В началото децата са били еднакво привързани към двамата си родители, но сега са се отдръпнали от майката и предпочитат да останат да живеят с бащата. Това, обаче, не е установено според съда да се дължи на негово поведение-напротив, той настоявал, съдействал за срещите с нея, докато майката уронвала авторитета на бащата. Същевременно децата съвсем са преустановили контактите с нея, когато отписала К. от училището, в което иска да учи, и го записала в друго без да се интересува от желанията му. Последното в крайна сметка създава неблагоприятна за детето ситуация-то не посещава училище, а се подготвя в къщи с помощта на сестра си, баща си и баба си по бащина линия-докато преди промяната на училището и забраната на майката бащата да взима и води детето там, то не е имало отсъствия за учебната 2017/2018г. От показанията на свидетелите и заключението на експертизата съдът е приел за установено, че бащата е привързан към децата, стреми се да им осигури спокойно и щастливо детство, родителските му реакции са адекватни, поставя интересите им над своите. Майката поставя компромисни за себе си варианти как и кога бащата да взема децата от училище, самоволно и без да се интересува от желанието на детето К. променя училището му с цел постигане на резултат детето да живее при нея и да упражнява родителските права, предоставени й с бракоразводното решение. Посочил е, че използването на принуда спрямо децата да бъда предадени чрез изпълнително дело на майката в изпълнение на бракоразводното решение не е постигнало своя ефект-поради което позовавайки се на заключението на експертизата и имайки предвид изслушването на децата, съдът е намерил, че спрямо тях много по-ефективен и адекватен за постигане на конкретни резултати е метода на убеждение.
Във връзка с преценката на кого да бъдат предоставени родителските права, въззивната инстанция е отразила, че с оглед изготвените социални доклади и експертизата, по принцип и двамата родители имат нужния родителски капацитет, за да се грижат за и отглеждат децата, но родителските права следва да се предоставят на този от тях, който ще осигури интересите им в най-голяма степен. И двамата родители са на мнение, че децата имат нужда да контактуват с всеки от тях; самите деца заявяват в съдебна зала, че искат да се виждат с майка си, но ако тя промени поведението си спрямо тях; те имат нужда от нейната грижа и внимание, но предпочитат да живеят при бащата. Съдът е приел, че запазването на упражняването на родителските права от майката, респективно промяната на установения фактически режим, ще са свързана с нови емоционални преживявания за децата, с откъсване от създадената топла и спокойна семейна среда, което не е в техен интерес. Поведението на майката след завръщането й от чужбина е критикувано от децата, те я намират за много властна-което изцяло кореспондира на заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза /съгласно което поведението й се характеризира с изключително голяма стеничност – сила, настойчивост, което принуждава отсрещния да заеме защитна позиция; вещите лица са посочили, че с индивид с подобно поведение трудно се преговаря и договарят условия, трудно се поставят граници, трудно се овладяват подозрителността и нападките (във връзка с психичното й състояние, предвид лечението в ЦПЗ Б. с диагноза „остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“ експертите са отразили, че тя е в психично състояние, което не е опасно за околните, вкл. за нея и децата, годна е да се грижи за тях, но при евентуално влошаване на състоянието й родителските й годности могат да се променят и да бъдат подложени на нова експертиза); относно бащата вещите лица са коментирали както здравословното му състояние (системно лекувано кожно заболяване псориазис и преживян инфаркт, от който се е възстановил – и понастоящем поставя филтър на вредните въздействия за себе си и децата, като е стабилизирал семейната система, управлява стресовете и риска и намалява стресогенността на средата и вредите за себе се и децата), така и данните за агресивността му предвид образуваното срещу него дело по ЗЗДН през 2011г. – посочили са, че не са открили у него типичните характеристики на домашен насилник-като същевременно майката, за да постигне целите си, всъщност играе ролята на домашен насилник – тя го закача, докосва, не може да постави граница/, като дори относно детето К., за което се сочи, че има емоционална потребност да е повече време с майка си, от нейната обич и грижа, вещите лица от психологична гледна точка не смятат, че е по-добре да живее с нея, вкл. предвид вече изградения стереотип в отношенията с бащата-но не трябва да има и стеснение в контактите с майката. При това положение е обобщено, че за децата ще е стресиращо и негативно в емоционално отношение решение, което променя установеното от 2014г. насам фактическо съвместно живеене с бащата в неговото жилище – където те са били оставени по желание на майката, след това и по свое собствено желание, и където са изградили навици и приятелски кръг. Спокойствието на децата, успешната им интеграция в училищната среда е в техен интерес. Промяната във вече изградения порядък в живота им по-скоро би им причинила вреда и няма да способства за възстановяване на връзката им с майката. Те изразяват нежелание да живеят с нея и съдът, макар да не е обвързан от желанието им, ценейки го с оглед всички доказателства по делото, е намерил, че е в техен интерес да продължат да живеят с бащата, който следва да упражнява и родителските права относно тях. Същевременно, доколкото децата имат нужда от нежността и вниманието майката-но не наложени по принудителен път, връзката им с нея трябва първо да се възстанови, постепенно, с компромиси от двамата родители, като се определи по-разширен режим на контакти с нея със съответен преходен период.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата на чл.280 ГПК за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се преповтарят съдържащите се в касационна жалба оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, сочи се практика /ППВС1/74, реш.№.288/15.03.16, ІV ГО, реш.№.164/4.07.14 по г.д.№.6469/13, ІІІ ГО, реш.№.217/27.05.17 по г.д.№.6851/14, ІV ГО/ и се извеждат следните въпроси: „1. Обстоятелството, че родителят, на когото не е възложено упражняването на родителските парва, не спазва определения от съда режим на контакти с децата, като съзнателно ги задържа при себе си, въпреки изричното противопоставяне за това от страна на майката, представлява ли изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим за упражняване на правата, или следва това обстоятелство да се тълкува от съда като опит на родителя да черпи права от собственото си противоправно поведение?“; 2.“Обстоятелството, че родителят, на когото не е възложено упражняването на родителските права, не спазва определения от съда режим на лични контакти с децата, като съзнателно ги задържа при себе си, въпреки изричното противопоставяне за това от страна на майката, следва ли да се тълкува от съда като поведение, демонстриращо незачитане правата на майката като родител от страна на бащата, както и незачитане на органите на реда, в случай, че по делото са събрани достатъчно данни, че майката е сезирала нееднокатно органите на МВР, прокуратурата и ЧСИ за това противоправно поведение на бащата?“; 3.“Задължен ли е съда, при налични данни по делото, че родителят, на когото не е възложено упражняването на родителските правна, съзнателно задържа при себе си в противоречие с определения от съда режим на лични контакти с тях и въпреки изричното противопоставяне затова от страна на майката, да обсъди това поведение на родителя, т.е. и в контекста на дължимата от съда преценка на родителски качества на този родител?“.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Поставените въпроси са свързани със значението на неспазването на установения режим на контакти от единия родител, респективно с необходимостта подобно поведение да се обсъди и вземе предвид при преценка относно наличието на предпоставките на чл.59 ал.9 СК за изменение на мерките и родителския капацитет. В цитираната от касатора практика /на част от която се е позовал и въззивният съд/ е разяснено, че промяната на първоначално определения режим за упражняване на родителските права предпоставя изменение на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето-като под такова изменение се разбира както нови обстоятелства, които влошават положението му при родителя, който упражнява родителските права, така й обстоятелства, с които би се подобрило положението му при новото разрешение-като във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки /т.е. не е достатъчно да е налице само промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, но и това да се отразява на положението на детето-като новите обстоятелства влошават положението му при родителя, който упражнява родителските права, или то би се подобрило, ако родителските права се предоставят на другия родител/; поради това и обстоятелството, че родителят, на който е предоставено упражняването на родителските права, не ги упражнява лично, а ги е предоставил на своите родители, като е заминал извън страната, не представлява самостоятелно основание за изменение на постановените по-рано мерки-условията на чл.59 ал.9 СК са налице в тази хипотеза само ако честотата и продължителността на отсъствието на този родител влошават положението на детето или ако новото разрешение би подобрило неговото положение; същевременно съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решение по чл.29 ал.1 или ал.2 не съставлява основание за нови мерки по чл.29 ал.2 в полза на виновния за това положение родител. В случая въззивният съд е обсъдил както настъпилата промяна в обстоятелствата – фактическото установяване на децата при бащата считано от м.07.2014, така и причините за това–първоначално с оглед доброволното им предаване от майката да живеят с и се отглеждат от него – ведно с упълномощаването му той упражнява необходимите в тази връзка права вместо нея предвид заминаването й на работа в чужбина /продължило през некратък период от около една година и осем месеца/ и последващото оставане при него предвид неин здравословен психически проблем и постъпване на лечение – а впоследствие и поради нежелание на самите деца да променят вече установения стереотип на живот и социалната си среда – и как новите обстоятелства са се отразили на положението им. Подробно е изследвал събраните доказателства, в това число заключението на комплексната експертиза и данните от изслушването на родителите и децата, за да прецени дали новото фактическо положение е по-благоприятно за тях и дали запазването му е в техен интерес. Изложил е ясни мотиви относно атмосферата, в която понастоящем живеят – топлината и спокойствието в дома им, изградената топла връзка на доверие, привързаност, обич и уважение с баща им, утвърждаването им в познатата им социална среда-в училище и сред приятели, относно създалото се неблагоприятно положение спрямо детето К. предвид смяната на училището и ограниченията относно воденето и вземането му, и относно ефекта на евентуална промяна на установеното от 2014г. насам фактическо положение – което би било стресиращо и негативно в емоционално отношение и не в интерес на децата. Същевременно въззивната инстанция е обсъдила родителския капацитет на двамата родители, положителните и отрицателните им страни, здравословното и психическото им състояние, вкл. съобразявайки в тази връзка и експертното заключение предвид данните за насилие от страна на бащата и за прекалена настойчивост на майката. Именно доколкото и съгласно експертизата в интерес на децата е с оглед създалата се обстановка и отношения с майката те да продължат да живеят с бащата, съдът е преценил, че към настоящия момент това е по-доброто решение – като същевременно се определи по-разширен режим на контакти с майката със съответен преходен период с цел възстановяване на пълноценната връзка с нея. Налице е съвкупна преценка на релевантните факти и обстоятелства при отчитане на наличните дадености – в това число и на причините за установилото се фактическо положение /по делото не е прието за установено, че нежеланието на децата да останат с майката след връщането й се дължи на поведение на бащата-напротив, той настоявал, съдействал за срещите с нея, докато майката уронвала авторитета му/, и пречупването им през най-добрия интерес на децата-който в крайна сметка е водещ и за който съдът следи и служебно. Предвид изложеното не се касае за хипотеза на отклонение от наличната практика, респективно за неясни и неточни разпоредби и необходимост от нейната промяна или осъвременяване. При евентуално изменение на обстоятелствата при условията на чл.59 СК, няма пречка установеният режим за упражняване на родителските права отново да бъде променен.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.І-23/26.03.19 по г.д.№.1810/18 по описа на ОС Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: