ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 821
София, 24 юни 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1626 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 194/25.11.2014 на Силистренския окръжен съд по гр. д. № 266/2014, с което е потвърдено решение № 155/16.07.2014 Дуловския районен съд по гр. д. № 403/2012, с което е отхвърлен иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на имот поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката С. В. Х., представлявана от адв. Д. Д. от АК – С., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за порока на договора, когато при сключването му съзнателно е ползван документ с невярно съдържание (удостоверение за наследници) и това е установено с влязла в сила присъда (споразумение), който (въпрос) е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правота, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата Н. Х. П., извършващ търговия под фирмата [фирма] Д., представляван от адв. Д. К. от АК – С. я оспорва, като счита, че не е обосновано значението на повдигнатия правен въпрос.
Ответникът по жалбата Ж. С. Х. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като се е явила пред нотариус на 04.08.2011 г. Д. Ж. П., действаща като пълномощник на първия ответник Ж. С. Х., е използвала удостоверение за наследници за прехвърлителна сделка, с което го е легитимирала като единствен наследник на С. Х. М. (който в действителност е имал и други наследници, включително ищцата С. В. Х.). Съгласно представено по делото споразумение № 19, постановено по н.о.х.д. № 39/2013 е установено, че при сключване на атакуваната сделка е използван документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници, в което не са отразени всички наследници на наследодателя С. Х. М., а е вписан само бащата на обвиняемата по наказателното дело – Ж. С. Х.. Въззивният съд е приел, че използването на документ с невярно съдържание не води до нищожност на прехвърлителната сделка, тъй като сделка със сънаследствен имот не е забранена и може да бъде санирана.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че договорът за продажба на чужда или отчасти чужда вещ не е нищожен, а недействителен по отношение на (не поражда действие за) действителния собственик и неговото средство за защита е предявяването на иск за собственост или за делба, които единствено могат да прекъснат започналата да тече в полза на купувача придобивна давност, ако той е получил владението въз основа на недействителния договор.
Ответниците по жалбата Н. Х. П., извършващ търговия под фирмата [фирма] Д. и Ж. С. Х. не претендират разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 194/25.11.2014 на Силистренския окръжен съд по гр. д. № 226/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.