О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
гр.София, 30.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 654/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №200 от 27.08.2009г., постановено по ч.гр.дело №458/2009г. на Хасковския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 1* от 22.07.2009г., постановено по гр.дело № 1706/2009 г. на Районен съд, гр. Х. с което е отказано да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на “Б” ЕАД, гр. С.. Ж. “Б” ЕАД моли за отмяна на определението като неправилно и обосновава искането си за допускане касационно обжалване на въззивното определение с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. С оглед изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав намира, че касационното обжалване е допустимо. Въпросът за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение представлява в случая съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото, а именно – отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение.
Жалбоподателят се позовава на противоречива съдебна практика и като доказателство за такава представя определение на Хасковският окръжен съд от 7.09.2009г., постановено по ч.гр.дело № 475/2009г.
Критерият за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 т.2 ГПК се отнася до хипотезата, когато съществения правен въпрос в обжалваното въззивно определение е решен противоречиво от съдилищата, т.е. съдилищата са постановили противоречиви определения по идентичен материален или процесуален въпрос. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни актове, поради което всяко противоречие между два от тях, представлява противоречива практика. В случая това условие не е налице. Представеното определение на Хасковския окръжен съд няма данни да е влязло в сила, което изключва наличието на втората допълнителна предпоставка за допускане разглеждането на частната касационна жалба по същество.
В заключение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №200 от 27.08.2009г., постановено по ч.гр.дело №458/2009г. на Хасковския окръжен съд, гражданско отделение.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: