4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.10.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1167/2011година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Д. ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 568 от 18.06.2010 год., по гр.д.№ 1982/2009 год., с което при условията на чл.271, ал.1 ГПК са уважени предявените от Р. Т. К. срещу касатора, като ответник, обективно съединени искове по чл.208 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите: 14 250 лв., представляваща застрахователно обезщетение за л.а. „ МЕРЦЕДЕС”, модел „Ц 200 ЦДИ” с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 21.01.2008 год. до окончателното и изплащане и 946.29 лв., обезщетение за забава за периода 08.08.2007 год. -21.01.2008 год., както и деловодни разноски по компенсация от 2897.50 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му и решаване на спора по същество от касационната инстанция, като исковете бъдат отхвърлени.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция, съобразно постановките в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02. 2011 год., е : дали при декларирани от собственика на застрахованото имущество неверни обстоятелства при сключване на договор за доброволна имуществена застраховка и последващо неизпълнение на конкретни договорни задължения от страна на същия, намират приложение нормите на чл.189, ал.4 КЗ и чл.211, ал.2 КЗ, е в противоречи с практиката на ВКС и съдебната практика. Като израз на тази практика са посочени решение на второ търговско отделение на ВКС, № 761/27.10.2006 год., по т.д. № 293/ 2006 год. и решение на Софийски апелативен съд от 15.02.2006 год., по в.гр.д.№ 648/2005 год..
Ответната по касационната жалба страна е възразил по допускане на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК, позовавайки се на отсъствие на цитирана от касатора задължителна съдебна практика на ВКС, с която даденото от въззивния съд разрешение на конкретния материалноправен въпрос противоречи и поради отсъствие на твърдяното противоречие в практиката на съдилищата.
Алтернативно са изложени и доводи срещу основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, на искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявения срещу касатора, като ответник, осъдителен иск, основан на чл.208, ал.1 КЗ и обусловения от него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл.189, ал.4 КЗ , във вр. с т.76 и т.100 от ОУ, при които процесният застрахователен договор по застраховка ”КАСКО” е бил сключен, поради което заявеният от застрахователят отказ да заплати дължимото застрахователно обезщетение се явява неоснователен. Изложени са съображения, че доколкото от момента на придобиване собствеността върху лекия автомобил, ищцата, в качеството и на застрахован собственик е разполагала само с един ключ с метална част и два без метална част, поради това е била в обективна невъзможност да изпълни задължението си по т.74.2.5 от ОУ, като предостави на застрахователя нещо извън реално притежаваното, то недоказан е останал субективния елемент на вината – застрахованият съзнателно да укрие, че разполага с брой оригинални ключове от автомобила, различен от декларирания при сключване на застрахователния договор и да не предаде същите.
Допълнителен аргумент в подкрепа на приетата неоснователност на заявения отказ за плащане на дължимото обезщетение, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е липсата на ангажирани по делото доказателства, че именно броя и вида на обявените и предадени на застрахователя ключове, са оказали въздействие за настъпване на застрахователното събитие „кражба”, за да се счете, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл.211 КЗ.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на материалното право попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата предпоставка за допускане на касационно обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на визирания критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираното от касатора влязло в сила решение на състав на второ търговско отделение на ВКС, постановено по т.д.№ 293/2006 год., с което е потвърдено решението на Софийски апелативен съд по гр.д.№ 648/2005 год. няма задължителен характер, поради което обективно не би могло да бъде източник на твърдяното противоречие с практиката на ВКС- арг. от т.2 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год..
Що се касае до основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то доколкото изводът на решаващият състав на ІІ-ро т.о. на ВКС в същия цитиран съдебен акт относно приетото съзнателно неизпълнение на поетото от застрахования по имуществена застраховка „КАСКО” задължение да предаде оригиналите на ключовете на автомобила е изграден въз основа на конкретните доказателства по делото, съвсем различни от ангажираните и обсъдени от въззивния съд в настоящия правен спор, изискуемият се идентитет, според разясненията в т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС №1/19.02.2011 год.- отсъства.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в разглеждания случай въобще липсва отказ от страна на застрахованата да предаде притежаваните от нея ключове от застрахованото имущество, а и данните на единствения оторизиран представител на съответния производител не са категорични за относимостта на ключовете без метална част към процесния л.а..
С оглед гореизложеното следва да бъде отказано допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Останалите наведени от касатора доводи, свързани с обосноваността на обжалваното въззивно решение, като относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и ирелевантни за предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК не следва да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски, поради които независимо от изхода на делото в настоящето производство и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК не следва да и бъдат присъждани такива.
Водим от тези съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 568 от 18.06.2010 год., по гр.д.№ 1982/2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: