О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
гр.София, 06.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 360/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. С. Д. чрез адв. А. М. – С. срещу решение №1344 от 3.11.2009г., постановено по гр.дело №399/2008г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 12.11.2007г. по гр.дело № 1745/2007г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-1 състав. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. Искането на касатора е за отмяна на решението и постановяване на решение, с което да се уважи предявения иск. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи следните материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: възникване на застрахователното събитие и неизпълнение на условията на сключен застрахователен договор от страна на застрахователя, кои общи условия са валидни при сключване на застрахователния договор.
Ответникът ЗК “Български имоти” АД в писмен отговор се позовават на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поддържа се, че изложените от касатора съображения са единствено за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Не е направено искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С. е разгледал иск на касатора по чл.208 КЗ за сумата от 17 600 лв., представляваща застрахователно обезщетение за лек автомобил при застрахователен риск “кражба на МПС”. За да отхвърли искът като неоснователен въззивният съд е приел: между страните има сключен договор за застраховка със срок на действие до 6.12.2006г.; застрахованият не е изпълнил задължението по застрахователната полица в графа “специални договорености” да маркира лекият автомобил до 24 ч. от подписването на договора, който факт е послужил като основание за отказ да бъде изплатено застрахователното обезщетение, съгласно Общите условия на застрахователя от 1.08.2006г. и чл.211, т.2 КЗ; ищецът не е доказал твърдението си, че е дописан текста в застрахователната полица за маркиране на МПС в срок от 24 ч. от служител на застрахователя и на последно място застрахования не е доказал настъпването на застрахователното събитие – кражба на автомобила.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение приема, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно разглеждане на делото. Въпросът за възникването на застрахователното събитие и неизпълнение на условията сключен застрахователен договор е поставен общо и по никакъв начин не може да бъде свързан с двете предпоставки в тяхната кумулативност по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая със сключения застрахователен договор е покрит застрахователен риск “кражба на МПС”, поради което застрахователното събитие ще настъпи при неправомерното отнемане на собствеността върху МПС на застрахования. Съдът е приел, че страната не е доказала настъпването на застрахователното събитие – кражба, който извод е свързан с преценка на доказателствата по делото, а доколко изводите на съда съответстват на доказателствата, е въпрос за обоснованост на съдебния акт, касационно основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще е налице, когато са осъществени кумулативно посочените в закона две изисквания – същественият въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото, каквито доводи и съображения не са развити в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Вторият въпрос – “ кои общи условия са валидни при сключване на застрахователия договор” обоснован с неточното приложение на чл.186, ал.1 КЗ е важен за спора между страните по делото, но той не е обусловил решаващия извод на съда. Един от аргументите на съда за отхвърляне на иска е неуспешното провеждане от ищеца на оспорването на текста в застрахователната полица в графа “специални договорености”. Правилността на преценката на отделните факти и доказателства от съда по това възражението на ищеца не може да бъде обсъждана в това производство, защото тя има отношение към основанията по чл.281, т.3 ГПК, а те са различни от основанията за селектиране на касационните жалби в производството по чл.288 ГПК. Отделно от това разпоредбите на чл.186, ал.1 и ал.4 КЗ са ясни и не се нуждаят от допълнително тълкуване – приетите от застрахования общи условия са неразделна част от застрахователния договор и изменението или замяната на общи условия с нови по време на действие на застрахователния договор ще има сила за застрахования само ако измененията или новите общи условия са потвърдени от застрахования писмено. Законодателят е придал предимство на застрахователния договор тогава когато има несъотвествие между уговореното в договора и общите условия към него. От изложеното следва, че не е налице както общата, така и допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по този въпрос.
С оглед на изложеното въззивното решение на С. не следва да се допуска до касационно обжалване, затова ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1344 от 3.11.2009г. постановено по гр.дело №399/2008г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: