1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
С., 8.06. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1671 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. М. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК-С. против въззивно решение от 27.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 10116/2010 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав, с което като е потвърдено решение от 05.05.2010 г. на Софийския районен съд, 33 състав, постановено по гр.д. № 27177/2009 г., е уважен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че касаторът П. дължи на [фирма] сумата от 5 131,05 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена от ответника топлинна енергия за периода м.април 2003 г. – м. април 2008 г., както и сумата от 1 752,87 лв. – лихва за забава за периода 01.06.2003 г. – 20.11.2008 г., за топлоснабдяван имот в [населено място], ведно със законната лихва от 18.12.2008 г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е в противоречие с установената практика на ВКС по правния въпрос от процесуално естество – дали преклузиите по чл. 133 ГПК се отнасят до всякакви възражения и твърдения на ответника/включително и срещу доказателствената сила на представени от ищеца документи/ или касаят само такива възражения на ответника отнасящи се до въпроси, за които съдът не следи служебно и които изискват изявление на ответника, иначе съдът не би се произнасял, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и представя съдебно решение № 290 от 15.08.2011 г. на ВКС, І г.о., постановено по гр.д. № 1211/2010 г. в производство по чл. 290 ГПК – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставен е и въпросът – законосъобразно ли е връчването, ако на разписката е отбелязано качеството „съпруга”, но не са отбелязани трите имена на другото лице, получило съобщението, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Представените определения по чл. 288 ГПК не представляват съдебна практика, предвид разрешението, дадено в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице-помагач [фирма] [населено място] не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, с цена на иска над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че от фактическа страна по делото е установено от неоспорените от страните заключения на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, че стойността на отчетената като потребена и неплатена топлинна енергия от ответника, изчислена съобразно нормативните актове, регламентиращи продажбата на топлинна енергия от ответника и разпределението й, възлиза след изготвяне на изравнителните сметки на 5 131,05 лв. за исковия период. Съдът е приел, че искът за главницата е доказан по основание и размер от ищеца, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази връзка съдът е отразил, че в срока за отговор ответникът не е реализирал защитата си по същество – не е обосновал конкретни възражения срещу основателността на исковете независимо, че е получил указания за съдържанието на писмения отговор и последиците от неподаването му – чл. 133 ГПК. Съдът е приел, че препис от исковата молба ответникът е получил на 30.06.2009 г. като съобщението, удостоверяващо указването на последиците по чл. 133 ГПК е редовно връчено при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК на съпругата му. Макар в хода на производството да е оспорил исковете, той не е изпълнил процесуалното си задължение в срока за отговор на исковата молба да вземе конкретно становище по твърдяните от ищеца обстоятелства и не е упражнил правото си да оспори иска своевременно с конкретни възражения, които да подкрепи с доказателства, поради което поради неупражняването на правото в срок то се преклудира и процесуалните действия, извършени след това, не се вземат предвид от съда.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение е чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Поставеният процесуалноправен въпрос дали преклузиите по чл. 133 ГПК се отнасят до всякакви възражения и твърдения на ответника/включително и срещу доказателствената сила на представени от ищеца документи/ или касаят само такива възражения на ответника отнасящи се до въпроси, за които съдът не следи служебно и които изискват изявление на ответника, иначе съдът не би се произнасял, е от значение за изхода на делото, но същият не е решен от въззивния съд в противоречие с приетото в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 290/2011 г. на ВКС. В него е прието, че неподаването на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна, или да съобрази служебно известни му факти от значение за решаване на делото. Това е така, тъй като едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора и не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на който той се основава, както и да изрази становище по представените доказателства. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.
От горното е видно, че приетото в случая от въззивния съд, че неподаването на отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК е довело до преклудиране на направените несвоевременно възражения на ответника срещу иска, както и на правото му да сочи доказателства в тяхна подкрепа, не е в противоречие с приетото в цитираното решение № 290/2011 г. на ВКС. То е напълно съобразено с практиката на ВКС, съдържаща отговор на поставения процесуалноправен въпрос, намерила израз в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1151/2009 г. на І г.о. на ВКС, в което е прието следното: Сега действащия ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата. Съгласно чл. 131 ГПК с изпращане на преписа на исковата молба и доказателствата към нея, съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. С получаване на изчерпателните указания, ответникът е известен за процесуалните действия, които следва да извърши. Ето защо разпоредбата на чл. 133 ГПК, изразяваща концентрационното начало в гражданския процес предвижда, че ако ответникът бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността на направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Когато ответникът не е подал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът няма основание да му дава указания за необходимостта да представя доказателства. Извършеното в случая от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 133 ГПК е съобразено изцяло с тази практика на ВКС, поради което посоченият от касатора процесуалноправен въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика и касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по втория процесуалноправен въпрос, а именно – законосъобразно ли е връчването, ако на разписката е отбелязано качеството „съпруга”, но не са отбелязани трите имена на другото лице, получило съобщението, тъй като разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Разпоредбата на чл. 46 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. В съответствие с нея въззивният съд е приел, че препис от исковата молба ответникът е получил на 30.06.2009 г. като съобщението, удостоверяващо указването на последиците по чл. 133 ГПК е редовно връчено при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК на съпругата му като е отразено качеството на лицето и двете му имена – Н. П.. В тази връзка следва да се отбележи, че пропускът на връчителя да се отразят трите имена на лицето, получило съобщението и книжата, не е довел до нередовност на съобщението, тъй като е безспорно, че последното е връчено на адреса, на който касаторът живее и на пълнолетно лице от домашните му/съпруга/, съобразно изискванията на чл. 46, ал. 2 ГПК, поради което и по силата на чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК се счита, че връчването е извършено на него.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 10116/2010 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 70832 от 28.07.2011 г. на Х. М. П. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: