О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
София, 21.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 428/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. М. А. против решение №407/09.01.2009г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д. №488/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Д. Р. В.,Мария Д. Ж. ,Димка Д. Г. и П. Р. В. в писменият си отговор,считат че не са налице основанията по член 280 ал.1 от ГПК и молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С решаващите си мотиви,съдът е отбелязъл,че не е спорно обстоятелство,че ищецът,настоящ касатор е съсобственик на УПИ *Х-2652,2653 в кв.363 по плана на гр. Х. от 1996г.,като притежава 128/309 идеални части от имота,в който един от съсобствениците,съгласно учредено право на строеж по нот.акт №2882005г.,без участието на ищеца,е построил пететажна жилищна сграда,който е бил извършен в съответствие с даденото строително разрешение и издадените строителни книжа по съответния ред,но в несъответствие с член 183 ал.1 от ЗУТ,изискващо в случая съгласие на всички съсобственици за изграждането на процесната сграда в съсобственото дворно място,дадено по съответния законов ред. Съдът е приел,че нито с оглед изложеното в исковата молба,нито със събраните по делото доказателства,ищецът не конкретизира в какво точно се изразява смущаването му да упражнява правото си на собственост,като от друга страна направените твърдения в тази връзка съдът е намерил за недоказан-т.е.по какъв начин изградената постройка пречи за това му право. Освен това, съдът е посочил,че ищецът,настоящ касатора,като съсобственик на терена, върху който е изградена процесната сграда,поради липсата на надлежно учредено право на строеж за същата,на основание приращение,се явява съсобственик на процесната сграда,чието премахване иска.
В раздел първо римско от изложението си, касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,формулиран като наличие на липса на основание за уважаване на предявения иск с правно основание член109 ал.1 от ЗС,в противоречие с практиката на ВКС,като се е позовал на цитираните и приложени към същото Тълкувателно решение №38/84г. на ОСГК на ВС и решения на тричленни състави на ВКС,които се отнасят до допустимостта на иска по член 109 ал.1 от ЗС,надлежните страни в това производство,същността на неоснователните действия ,накърняващи упражняването на правото на собственост,вида на извършеното строителство. Видно от постановеното с решаващите мотиви,въззивният съд се е произнесъл в съответствие,а не в противоречие с практиката на ВКС,тъй като е преценил допустимостта на заявената ищцова претенция ,в съответствие с предвиденото с посочената от самия касатор практика,както и изискването,съгласно изложеното в решение №1303/18.07.2003г. по гр.д. №1132/2002г. по описа на ВКС,ІVго-според което собственикът следва да посочи в какво конкретно се състои действието или посегателството над обекта на правото на собственост и с какво ограничава ,смущава и /или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение,което е останало неуточнено с исковата молба,както е констатирал въззивния съд ,а и с доказателствата по делото,посочени от ищеца. Още повече,че безспорно е установено,както е посочено от съда,че ищецът не е учредил в полза на ответника Д,заедно с останалите съсобственици на имота,по надлежен ред право на строеж за изграждането на пететажната жилищна сграда,поради което принципът на приращението е налице и процесната сграда се явява съсобствена между спорещите страни в съотношение на признатите права на съсобственост върху дворното място,съгласно член 92 от ЗС. При това положение ответниците евентуално биха имали статут на подобрители на припадащата се част на ищеца,без това да означава,че смущават упражняването правото на собственост на ищеца,който не би могъл с негаторен иск да иска премахване на обект,който е негова собственост,както сочи практиката-решение №1506/09.02.1993г. по гр.д. №1364/1992г.,ІVГО по описа на ВС. Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Наред с това,в изложението си-второ римско от същото,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,без да го формулира,решаван противоречиво от съдилищата ,като прилага решение от 16.12.2004. по гр.д. №405/2004г. по описа на Смолянски окръжен съд,за което няма данни,че е влязло в законна сила,тъй като хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК изисква произнасянето на съда по правния въпрос да е решен в противоречие с кое да е друго влязло в законна сила решение на съдилища,долустоящи на ВКС.
На трето място, в изложението на касаторът само се цитира текста на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,без доводи в тази връзка. За да са налице условията за допускане на касационно обжалване на това основание е необходимо празнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,каквито аргументи липсват в изложението.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №407/09.01.2009г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д. №488/2008г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: