4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
С. 01.08. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 278/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. В., [населено място], срещу въззивно решение №471/11.11.2010г. по гр. дело № 497/2010г. на Добричкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 ГПК. Сочи се, че решението противоречи на две описани решения на ВС. По делото било установено, че с решение на ОСЗ от 1997г. е възстановена собствеността върху процесната нива. Завещателката С. е завещала имота на съпруга си.Това е имотът, който е бил в патримониума на С. към момента на смъртта му.Ответниците не са оспорили квотите на съсобственост.Касае се за съвместно ползване от съсобствениците при равни квоти.
Ответниците по касация М. А. Н. и Д. А. Й. не изразяват становище по жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 54/26.03.2010г. по гр.д.№ 439/2010г. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. С. В. срещу М. А. Н. и Д. А. Й. иск за делба на нива с идентификатор 02508.538.80, находяща се в землището на [населено място] с площ 12 372 кв.м., м.”Летището” със стар идентификатор № 538080 по КК на [населено място].
В. съд, действайки в правомощията си по чл.272 ГПК е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е за установено, че по силата на наследствено правоприемство, наследниците по закон на М. А., поч.1935г., а именно децата и – Е. А. С. и А. А. А., са придобили правото на собственост върху нива с площ 12.372 дка, имот с№ 538080 по плана за земеразделяне землището на [населено място], възстановена с решение на ОСЗ №211/1997г. при равни дялове. Е. С. е починала на 25.02.2002г. Със саморъчно универсално завещание от 13.08.1974г. се е разпоредила в полза на съпруга си С. С. със своето движимо и недвижимо имущество. Завещанието е произвело действие и по отношение на реституираното право на собственост върху ? ид.ч. от земеделския имот, тъй като правото на собственост е било в патримониума на завещателката към момента на смъртта и. С. С. е починал през 2009г. Със саморъчно завещание от 16.07.2007г. той е изявил воля за разпореждане с част от имуществото си – конкретни имоти в полза на ищцата С.. В. съд е приел, че завещателните разпореждания са частни по смисъла на чл.16,ал.2 ЗН. След тълкуване волята на завещателя за разпореждане е достигнал до извод, че не може да се направи извод да е завещана твърдяната от ищцата част от процесния земеделски имот. Имотът не е индивидуализиран и не може да се направи извод, че съществува реално в този си вид и може да бъде предмет на разпореждане, респ. на завет. Завещателното разпореждане е нищожно поради липса на предмет и не може да породи правни последици в полза на ищцата като и прехвърли собственост върху претендираната земеделска земя.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. То съдържа само касационни оплаквания като се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Н. на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо и приложените решения №794/2009г. по гр.д.№1705/2008г.,ВКС, ІV, г.о. и № 1690/1956г. по гр.д.№4602/1956г., ВС не могат да бъдат преценени като относими. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно първото заветът произвежда своето правно действие и конкретно завещаният имот преминава в патримониума на заветника. Съгласно второто според смисъла на чл.19 ЗН без значение е какъв е предметът на завета – движима или недвижима вещ, достатъчно е тази вещ в завещателното разпореждане да е конкретно определена и към откриване на наследството завещателят да е неин собственик.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 497/2010г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: