О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
София, 14.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.12. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 331 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Г. В., с вх.№5217 от 29.02.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, срещу Решение №56 от 09.01.2012 г. по гр.д.№2699/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ГК,9 състав, в частта, с която е потвърдено решение №2538 от 29.06.2011 г. по гр.д.№1444/2010 г. на Пловдивския районен съд, 8 гр.с., в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] срещу касатора частичен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 13 125 лв., представляваща част от уговореното, но неизплатено възнаграждение от ответника-възложител на ищеца- изпълнител в общ размер на 52 500 лв., съобразно сключения по между им договор за изработка- оборудване на магазин за хранителни стоки. Пловдивският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че поръчката е изпълнена съобразно договора, независимо забавата от 10 дни. Поръчващият, обаче, неправомерно не я е приел по смисъла на чл.264, ал.1,ЗЗД, след като не е направил възражения за неправилно изпълнение, както и не е твърдял наличието на скрити недостатъци. Въззивният съд е счел за ирелевантни доводите на възложителя за липса на правоспособност у ищеца да изработи хладилната инсталация, поради непритежаването му на нужните разрешителни, тъй като такива не са правени при приемане на извършената работа.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.264, ал.2, изр.последно ЗЗД, защото изпълнителят е знаел, че няма сертификат, т.е „правоспособност”, да изработи поръчаната хладилна инсталация и да осигури всички необходими документи за регистрацията и експлоатацията й. Излага съображения, че производството, инсталирането и поддръжката на хладилни и климатични инсталации е строго регламентирана дейност от вътрешни и международни нормативни актове, които би следвало да се прилагат от съда с оглед предмета на договора за изработка. Позовава се и на факта, че изпълнителят не фигурира в списъците на „Българската браншова камара- машиностроене” с лица имащи правоспособност да изработват или поправят хладилни инсталации. Липсата на „правоспособност”, р.п. на „праводееспособност” на ищеца да изработва хладилна инсталация, прави невъзможно изпълнението на задължението му по чл.261 ЗЗД. Поставя следните правни въпроси: 1/”Приемането на работата е фактическо и правно, ако втората предпоставка липсва, то налице ли е приемане на работата? 2/Наличието на специфични изисквания за изработването на хладилни инсталации, как обуславя тълкуването на чл.264 ЗЗД и трябва ли, ако има изисквания в други нормативни актове, регулиращи специфични области, в конкретния случай производство на хладилно оборудване, то те да бъдат налице, за да бъде работата приета? 3/Ако изпълнителят е знаел за недостатъците на извършената работа, в конкретния случай, че няма сертификат и не може да снабди поръчващия с необходимите документи, то това оборва ли презумпцията, че работата се счита за приета, ако не са направени възражения за неправилно изпълнение и недостатъци?”
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Основание за достъп касация е формулиране на значим за изхода правен въпрос, залегнал в предмета на спора, разрешен в обжалваното решение при някои от допълнителните основания за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Първият общотеоретичен въпрос за единството на приемането на извършената работа, като фактическото действие по получаване на изработеното, и признанието, че то съответства на поръчаното, въобще е неотносим към спора. Той би бил от значение за изхода на делото, ако Пловдивският окръжен съд се бе произнесъл, че има приемане на изработеното. Поради липса на направени възражения от страна на възложителя, съдът на основание чл.264, ал.3, ЗЗД е презюмирал приемането. Прилагането от съда на тази необорима презумпция се доказва и от третия поставен въпрос. Доводите на жалбоподателя за неправилност на презюмираното приемане на възложената работа не могат да бъдат проверени от касационния съд във фазата по чл.288 ГПК.
Вторият поставен въпрос за приложимостта на специалните нормативни актове би бил относим към спора, само ако жалбоподателят при приемането на изработеното е направил възражения, че хладилните инсталации, поради изпълнението им в отклонение от тези правила, са обременени с недостатъци. Такива възражения въобще не са правени, поради което съдът не е могъл да преценява дали хладилните инсталации са годни и съобразно специалните норми за обикновеното им или договорното предназначение по смисъла на чл.261, ал.1 ЗЗД.
Третият формулиран въпрос също не е обуславящ за правните изводи на съда, тъй като твърдяната липса на специална ”правоспособност”, р.п. на „праводееспособност” на изпълнителя са относими към качеството на страната по договора, а не и към предмета на изпълнение. Биха имали значение, само ако възложителят е твърдял, че изработеното е обременено с недостатъци, дължащи се на липсата на специални знания и умения у изработващия, при това такива недостатъци, които не могат да открити при обикновен начин на приемане или се появят по-късно. При това употребените понятия „правоспособност” и „дееспособност” са относими към способността на страните да бъдат носители на определени права и задължения по правоотношението, а за физическото изпълнение на възложената работа са от значение знанията и уменията на изпълнителя да изпълни възложената работа съобразно обикновеното и договорното й предназначение.
Направеното в изложението по чл.284 ГПК подробно описание на специалните нормативни актове като Закон за чистота на атмосферния въздух, Наредба за установяване на мерки по прилагане на регламент/ЕО/ №842/2006 г. относно някои флуорирани парникови газове, Наредба №5 от 25.05.2006 г. за хигиена на храните, Директива 2005/32/ЕО от 06.07.2005 г., Директива 92/42/ ЕО и др., без да са свързани с допуснато тяхно конкретно нарушение при изпълнение на възложената работа, не представлява формулиране на значим за изхода правен въпрос. Чрез поставените правни въпроси касаторът допуска смесване на основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. По твърдяната неправилност на обжалваното решение ВКС може да се произнесе, само ако касационната жалба бъде допусната до касационен контрол.
Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Между приложеното Решение №1661 от 06.12.1999 г. по гр.д.№972/99 г. на V Г.О. и процесното обжалвано въззивно решение липсва обективна идентичност. В решението си ВКС се е произнесъл по правната същност на приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД, докато Пловдивският апелативен съд е приел, че неправомерно поръчващият не е приел изпълнената работа. За решение от 25.01.2005 г. по гр.д.№1122/2004 г. на СГС, ІVБ отделение няма данни да е влязло в сила, поради което не може да представлява противоречива съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР1-2010-ОСГКТК. Подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК дори не е мотивирано чрез двете предпоставки, дадени в кумулативна им връзка- разрешаването на правния въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. При това нормите на чл.264 ЗЗД, регламентиращи приемането на извършената работа, са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване. По тях има изключително богата съдебна практика, която не се нуждае от преосмисляне.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №56 от 09.01.2012 г. по гр.д.№2699/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ГК,9 състав, в частта, с която е потвърдено решение №2538 от 29.06.2011 г. по гр.д.№1444/2010 г. на Пловдивския районен съд, 8 гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: