О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
София, 17.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1578 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Д. М., чрез пълномощника му адв.Г. К. срещу решение № 1716/ 02.08.2013 г. по гр.д.№ 663/ 2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/,ІV състав.
Ответникът по касационната жалба Д. В. М. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.Б. Б. я оспорва. Претендира разноски.Ответникът А. Д. М. не изразява становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 904/ 14.02.2012 г. по гр.д.№ 337/ 2011 г. на Софийски градски съд /СГС/, І г.о., 2 състав и вместо това е постановил отхвърляне на предявените от ищеца-касатор в настоящото производство, искове срещу ответниците по касационната жалба с правно основание чл. 135 ал.1 ЗЗД, за обявяване спрямо него недействителността на договор ,оформен с нот.акт № 178/ 1997 г., с който Д. В. М. е прехвърлил на внука си със същото име Д. В. М. подробно описани апартамент и гараж, намиращи се в [населено място].
В исковата молба ищецът твърди,че на 10.06.1991 г. е предоставил на баща си Д. В. М. 40 000 щ.долара, за което последният подписал запис на заповед, с който се задължил да му заплати тази сума без протест и разноски на 10.06.2005 г. С тази сума баща му закупил апартамент и гараж.Поради обстоятелството, че трайно живее в чужбина наскоро преди предявяване на иска установил, че баща му е прехвърлил тези имоти на сина му от първия му брак Д. В. М., който не е заплатил продажна цена и с договора оформен като продажба се прикрива дарение.Твърди, че двамата ответници са знаели за вземането му, с договора увреждат интересите му и поради това на основание чл.135 ЗЗД е поискал той да бъде обявен за недействителен спрямо него. В хода на делото ответникът Д. В. М.-баща е починал и на негово място е конституиран А. Д. М., брат на ищеца, който признава иска.С допълнителни молби ищецът е уточнил,че се позовава на нищожността на договора за покупко-продажба, като част от твърденията в исковата молба, но не е предявил иск за установяването й . С решение по гр.д.№ 1207/ 2005 г. на СГС договорът е обявен за нищожен, като прикриващ договор дарение и е прието,че оспорването на записа на заповед не е доказано. С решение по гр.д.№ 2150/ 2008 г. САС решението е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане, тъй като е искането е било за обявяване относителната недействителност на договора спрямо ищеца.Това решение е влязло в сила, след като по гр.д.№ 684/ 2010 г. , ІV г.о. не е допуснато касационното му обжалване. При новото разглеждане на спора с решение по гр.д.№ 337/ 2011 на СГС е обявена недействителността спрямо ищеца на договора за дарение на процесните имоти, материализиран в съответния нот.акт като договор за покупко –продажба. С обжалваното въззивно решение същото е отменено и исковете с правно основание чл.135 ЗЗД са отхвърлени.
За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел, че с декларация от 25.11.2004 г. с нот.заверка на подписа бащата на ищеца Д. В. М. е декларирал, че действително синът му В. Д. М. му е оставил сумата 40 000 щ.долара с уговорката да придобие като негово подставено лице апартамент и гараж и да прехвърли имотите на когото му посочи действителният собственик.С тази уговорка били запознати бившата му съпруга Н. М., с която живеел заедно въпреки развода, синът му А. Д. М. и неговата съпруга и децата на ищеца от първия му брак- ответникът Д. В. М. и Н. М..При закупуването на имотите не достигнали средства и А. Д. М. предоставил допълнително 4 400 щ.долара.Под натиска на бившата си съпруга бащата Д. В. М. прехвърлил на внука си имотите, но не получил упоменатата в нот.акт продажна цена за тях. Това сторил без разпореждане от ищеца и при нарушение на даденото му обещание. Свид.С. М.-съпруга на А. Д. М. потвърждава за проведена семейна сбирка, на която упоменатите лица били уведомени, че апартаментът ще е на ищеца, независимо от посоченото в нот.акт за закупуването му,както и за предоставените от него парични средства.По делото е било предоставено заверено копие от записа на заповед, издаден на 10.06.1991 г., с който ответникът Д. В. М.-баща се задължил да заплати на ищеца сумата 40 000 щ.долара на 10.06.2005 г. След оспорването му е изслушана съдебно-почеркова експертиза, според която ръкописният текст в записа на заповед и подписът са на издателя. Заключението не е било оспорено от страните. Ответникът Д. В. М.-син е поискал поставяне на допълнителни задачи с оглед възражението му, че записът на заповед е изготвен за нуждите на процеса:налице ли е изменение в почерка на издателя,с едно и също пишещо средство ли е изписана ръкописната част от записа и подписа, бланката с какво пишещо средство е отпечатана, възможно ли е да се уточни модел на същото и от коя година е. Същите са допуснати от съда и ищецът е бил задължен да представи отново оригинала на записа на заповед за обследване от експерта. В следващото съдебно заседание проведено на 05.03.2007 г. ответникът А. Д. М. е обяснил, че записът на заповед след изготвяне на първата експертиза му е бил върнат от вещото лице и тъй като заминавал за П. му направил препис, който заверил нотариално. Колата му била разбита, открадната му била чанта, в която се намирал оригиналът.Вещото лице дало становище,че може да изпълни поставените задачи само ако изследва оригинала на документа.
Въззивният съд е направил извод, че доводите на ищеца за нищожност на договора за продажба като привиден и прикриващ договор за дарение могат да бъдат разгледани и без да са предявени искове по чл.26 ал.2 и чл.17 ал.1 ЗЗД, а като част от обстоятелствата на които е основан искът по чл.135 ЗЗД. Приел е, че за установяване привидността и разкриване на симулацията в случая са допустими свидетелски показания с оглед разпоредбата на чл.132 ал.2 изр.2 ГПК /отм./, изключваща ограниченията за доказване на симулативността на увреждащия акт по отношение на третите лица, които нямат практическата възможност да се сдобият с обратно писмо или начало на писмено доказателство.Договорът е насочен срещу ищеца- трето лице, с оглед намаляването имуществото на прехвърлителя. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства е приел, че действителната воля на страните по договора за покупко-продажба е да прикрият такъв за дарение, че те са били наясно, че имотите са придобити със средства на ищеца, че намерението е било да се надари ответника Д. В. М.-син и че не са налице доказателства, които да опровергават този извод. Поради това е счел, че договорът за продажба е нищожен като привиден на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и е разкрита симулацията по него, съответно съществуването на действителен договор за дарение. Същевременно е намерил за неоснователни исковете по чл.135 ЗЗД, тъй като не е установено наличието на вземане на кредитора, възникнало преди извършването на увреждащото действие. Лице, което няма качеството на кредитор не е носител на правото по чл.135 ЗЗД, независимо от наличието на останалите елементи на фактическия състав-извършване на увреждащо действие, намаляващо имуществото на прехвърлителя и знание за увреждането. В случая ищецът е загубил фактическата власт върху записа на заповед, откраднат въпреки волята му, факт който не може да бъде установен в процес с предмет субективни права извеждани от нея, както и да се доказва формалната й редовност,след като не е налична. Това е следвало да стане в специално охранително производство за обезсилване на ценни книги- чл.456 и сл.ГПК /отм./,чл.560 и сл.ГПК. Въззивният съд е направил извод, че упражняването на правата по загубена ценна книга може да стане само въз основа на решение за обезсилването й. Липсата на документа, удостоверяващ вземането и формалната редовност на записа на заповед и липсата на решение за обезсилване с удостоверяваща и легитимираща функция, не позволява да бъде признато право на ищеца по него, а така също и качеството на кредитор с право по чл.135 ЗЗД. Спорното право не може да бъде установено с нотариално заверения препис от записа на заповед при наличието на спор относно формалната редовност на ценната книга. Въззивният съд е приел , че по делото освен това не са посочени доказателства за твърдяната кражба на ценната книга, а с това и за обективната невъзможност да се представи записа на заповед. Така са създадени пречки от страна на ищеца за събирането на доказателства във връзка с допустими възражения на ответника. Посочил е също така ,че ищецът не е твърдял в исковата молба наличието на други фактически отношения с прехвърлителя по договора, които да обуславят качеството му на кредитор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа такова по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Поставя следния процесуалноправен въпрос:
-кога се счита за изпълнено задължението по чл.183 изр.1 ГПК и кога се счита за настъпила санкционната последица по чл.183 изр.2 ГПК; колко пъти в хода на производството страната може да бъде задължавана да представя оригинала на един и същи документ и след първоначалното представяне на оригинала следва ли да се счита, че изпълнението на задължението по чл.183 ГПК е изчерпано, като не може отново да се вменява на страната това задължение и да се прилагат неблагоприятните последици на закона.
Намира, че изводът на въззивния съд за невъзможност да се провери формалната редовност на записа на заповед, след като веднъж е бил задължен да представи оригинала , изпълнил е това задължение и съдът е извършил проверка за редовността е неправилен и че ако съдът беше приел, че задължението по чл.183 ГПК се изчерпва с еднократното представяне на оригинала на документа , не би приложил законовата санкция и би достигнал до различни изводи по предмета на спора.
Въпросът поставен от касатора не е релевантен, тъй като по него не са налице формирани от въззивния съд правни изводи.Съдът не е изключвал представения нотариално заверен препис от записа на заповед от доказателствата по делото на основание чл.183 изр.2 ГПК, а е приложил чл.161 ГПК, респ.чл.128 ал.2 ГПК /отм./,като е приел,че ищецът създава пречки за събиране на допуснати доказателства.Въпросът е обусловен от становището му за допуснати процесуални нарушения във връзка с назначената допълнителна експертиза и необходимостта да бъде обследван отново документът.
Следващият поставен от касатора въпрос е:
-когато в производство по чл.135 ЗЗД ищецът твърди, че е кредитор въз основа на запис на заповед, представил е ценната книга в оригинал и съдът е извършил преценка за нейната редовност от външна страна, ако след тези процесуални действия ищецът загуби държането върху оригинала на ценната книга, следва ли от този факт изводът, че е изгубил и качеството си на кредитор; в тази хипотеза представлява ли успешно проведения иск по чл.560 ГПК предпоставка за успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД.
Счита,че упражняването на правата по чл.560 ГПК не е предпоставка за успешното провеждане на павловия иск, че е установил качеството си на кредитор и последващото загубване на фактическата власт върху записа на заповед не рефлектира върху това него.
Въпросът също не е релевантен, тъй като по него няма произнасяне от въззивния съд, той е обусловен от становището на касатора за неправилност на въззивното решение и необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд. Съдът не е извършил преценка за редовност на записа на заповед, той е бил единствено обект на обследване от назначената съдено-почеркова експертиза. Не е направил и изводи, че ищецът е загубил качеството си на кредитор, а е приел, че не е доказал да е такъв. Липсва произнасяне по въпроса и в неговата последна част.
Формулиран е и въпросът:
-когато ищецът по иск с правно основание чл.135 ЗЗД обосновава качеството си на кредитор на две основания-каузални отношения с длъжника и абстрактна сделка по запис на заповед ,следва ли съдът да се произнесе и по двете основания , като изследва основния въпрос за спора, а именно притежава ли ищецът качеството на кредитор.
Твърди, че е поддържал в исковата молба, че записът на заповед е издаден във връзка със съществуващи каузални отношения между страните, изразяващи се в това, че е предоставил в заем на прехвърлителя определена сума пари. По този въпрос поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Доводите на касатора не могат да бъдат приети, доколкото в исковата молба, а и впоследствие, липсват твърдения за наличие на абстрактна сделка по записа на заповед, обусловена от каузално правоотношение по договор за заем.
ВКС, състав на ІІІ г.о намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд. Същото се предпоставя от наличието на общи основания –материалноправни или процесуалноправни въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд и допълнителни основания с оглед квалифицирането на въпросите в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съдържанието на основанията за допускане на касационен контрол е разяснено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, където са характеризирани двата вида касационни основания.Не е налице изведен от касатора въпрос, който да е обусловил правните изводи на въззивния съд.Формулираните от него въпроси са във връзка със становището му за неправилност на въззивното решение, но оплакванията в тази насока могат да бъдат обсъждани в производството по чл.290 ГПК, при селектиране на касационната жалба. Не е обосновано и твърдяното по първи и трети въпрос допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Това основание е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на съдебна практика по същите въпроси. Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде променена в поддържана от него насока или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване счита за необходимо.Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Искането на ответника за присъждане на разноски,направени в това производство следва да бъде уважено на основание чл.81 вр.чл.78 ал.3 ГПК.Представен е договор за правна защита и съдействие , от който е видно,че е заплатил в брой възнаграждение на ангажирания със защитата му адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1716/ 02.08.2013 г. по гр.д.№ 663/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, ІV състав.
ОСЪЖДА В. Д. М. да заплати на Д. В. М. сумата 1 200/хиляда и двеста/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: