О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
[населено място], 02.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №767/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №1100 от 26.08.2011г., постановено по ч.гр.дело №760/2011г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на Плевенския районен съд от 17.06.2011г., с което е отказано издавеното на заповед за изпълнение по реда на чл.117, т.3 ГПК по заявление на “Б., Б. и п.” О. – София. Жалбоподателят – дружеството заявител иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на критериите по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните два въпроса : 1. редовно ли е подаденото от заявителя заявление за издаване на заповед за изпълнение и отговаря ли същото на изискването на чл.410, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 ГПК и може ли да се правят такива уточнения от заявителя и 2. допустимо ли е в касационната жалба да бъдат направени уточнения и да се отстранят посочените от въззивната инстанция нередовности в подадената частна касационна жалба. С частната жалба е представен договор от 28.12.1999г. и приемателно-предавателен протокол между “П. –ЕР” в ликвидация и [фирма] за земя и сгради.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], представлявано от управителя Д. И. счита жалбата за основателна и моли издаването на заповед за изпълнение за да се избегнат вредите от дължими неустойки.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Плевенският районен съд е сезиран от дружеството “Б., Б. и п.” О. със заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма] , представлявано от Д. И. за предаване на недв. имот, описан в т.11, а”а” на заявлението, както и съответните ид.ч. от всичко построено върху имота, вкл. приращения и подобрения – три стопански обекта, два навеса и два склада и съответните части на движими вещи , намирщи се в имота. Основанието за издаването на заповедта за изпълнение е договор за покупко-продажба на част от търговско предприятие / 95% / от 26.10.2010г., с нотариална заверка на подписите. Районният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение, защото договорът за продажба на търговско предприятие не представлява документ, по смисъла на чл.417, т.3 ГПК, който да е извънсъдебно основание за издаване на заповед за изпълнение. Окръжният съд е потвърдил разпореждането на РС, но с други мотиви.
Чл.417, т.3 ГПК дава възможност да се иска издаването на заповед за изпълнение за предаване на вещи, въз основа на договор с нотариална заверка на подписите. Вещите, спрямо които ще бъде насочено изпълнението, въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, трябва да бъдат достатъчно определени, което означава достатъчно индивидуализирани, така както ще трябва да се индивидуализират в една искова молба по предявен иск за ревандикация или за предаване на владение. С първия въпрос – за редовността на заявлението – е изпълнено изискването на чл.280, ал.1 ГПК да се посочи материалноправния и / или процесуален въпрос, от значение за изхода на делото. Не е налице обаче втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, доколкото липсва обективен идентитет между казуса по конкретното дело и тези в представените с изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове на Старозагорския окръжен съд и ВКС– обозначаване в заявлението на имота, за който се доставя топлинната енергия, размера на вземането, периода за който е доставена топлинната енергия, за редовност на извлечението от сметка, което удостоверява предсрочната изискуемост на кредита, за вземания произтичащи от абонаментно обслужване, с посочване на фактурите, размера на вземането и лихва. В случая преценката на Плевенският окръжен съд за редовност на заявлението е направена въз основа на посочените в т.11 права и съдържанието на представения с него договор за прехвърляне на търговско предприятие от 26.10.2010г., след което е направил извод, че подаденото от частният жалбоподател заявление не отговаря на изискването на чл.410, ал.2 от ГПК във връзка с чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Констатирано е несъответствие между изложените в заявлението обстоятелства и документа – основание за издаването й относно обема на придобитото право върху търговско предприятие и описания в него недв. имот, както и поради липсата на индивидуализиране на сградите и движимите вещи. Съдът се е позовал на установената трайна практика на ВКС по приложението на чл.101 ГПК, а именно, че е недопустимо в заповедното производство даването на указания за отстраняване на нередовностите на подаденото заявление, поради неговия специфичен характер.
Вторият въпрос не изпълнява критерия за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Предмет на обжалване е въззивното определение на Плевенския окръжен съд и по отношение на него трябва да са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за селектиране на касационните, респ. частните касационни жалби.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1100/26.08.2011г., постановено по ч.гр.дело № 760/2011г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: