3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
[населено място] …………… 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №266 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. С. П. от [населено място], срещу решение от 25.11.2010г., постановено по в.гр.д.№2201/2010г. на Варненски окръжен съд, с което след като е отменено решение от 02.08.2010г. по гр.д.№709/2009г. на Провадийски районен съд са отхвърлени предявените от Р. С. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [община] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Р. С. П. срещу [община] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й; за възстановяването й на заеманата длъжност заместник кмет; за заплащане на обезщетение поради оставането без работа по трудово правоотношение поради уволнението.
Въззивният съд е приел уволнението на основание чл.39, ал.4 от ЗМСМА за законосъобразно. Приел е, че не е необходимо заповедта за освобождаване да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол.
В този смисъл е създадена задължителна съдебна практика, изразена в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №309 от 30.04.2010г. по гр.д.№898/2009г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., в съответствие с които е постановено въззивното решение. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и по въпроса: подлежи ли прекратяването на трудовия договор със заместник кмет на съдебен контрол при доказана злоупотреба с права от страна на работодателя. Целесъобразността при подбора на лицата и преценката за тяхната дейност не подлежат на съдебен контрол. При действието на разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗМСМА в редакцията след изменението – ДВ, бр.96 от 2006г., заместник-кмет може да бъде освободен без предизвестие със заповед на кмета на общината, съответно на кмета на района. Законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието на заповедта по чл.39, ал.4 от ЗМСМА. Преценката на кмета за освобождаване на заместник-кмет е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи законосъобразността на заповедта за освобождаването на основание чл.39, ал.4 от ЗМСМА: издаването й е преди изтичане срока на трудовия договор, спрямо лице, което заема длъжност по чл.39, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗМСМА, от кмета на общината, който е компетентен да я издаде. Въпросът: следва ли трудовият договор, сключен със заместник кмет във всички случаи да се счита срочен, до изтичане мандата на кмета, не е от значение за изхода на конкретното дело, доколкото прекратяването на трудовото правоотношение не е основано на изтичането на срока на договора, а на основанието по чл.39, ал.4 от ЗМСМА.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.11.2010г., постановено по в.гр.д.№2201/2010г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: