О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
София, 27 юни 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1556 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. Х., чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 22.11.2012г., постановено по гр.д.№581/2012г. на Пернишки окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 06.03.2012г. по гр.д.№7339/2010г. на Пернишки районен съд в частта за отхвърляне изцяло на предявения иск с правно основание чл.221, ал.1 КТ и за частично отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба П. [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне изцяло на предявения иск с правно основание чл.221, ал.1 КТ и за частично отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ от Н. И. Х. срещу П. [фирма].
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване, поставя въпроси: „По реда на чл.161, вр. чл.190, ал.2 ГПК, съдът с определение или с решението по същество на спора се произнася”, „В случай, че се е произнесъл с валидно и допустимо определение по чл.161 ГПК, което не е оспорено от страните по отношение на установените факти, това определение има ли сила на пресъдено нещо и същия и/или гореинстанционния съд, допустимо ли е да игнорира /респ. да не се съобрази/ с приетото за установено и доказано по повод конкретните факти, които са от съществено значение за делото”. Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставените въпроси липсва съдебна практика. Първият от поставените въпроси не е разрешен с обжалваното въззивно решение, нито е имало спор по делото относно относно акта, с който съдът се произнася, когато прилага последиците по чл.190, ал.2, вр. чл.161 ГПК. По втория въпрос също няма основание за допускане на касационно обжалване, тъй като разпоредбите на чл.190, ал.2 и чл.161 ГПК не са неясни, непълни или противоречиви. Освен това е съобразена и трайно установената съдебна практика, че в случая разпоредбата на чл.190 ГПК е неприложима, защото документът е представен от ищеца. Освен това в съдебната практика няма колебание, че преценката на съда по чл.190, ал.2, вр. чл.161 ГПК може да бъде проверявана при въззивно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.11.2012г., постановено по гр.д.№581/2012г. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: