О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
София, 06.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията К. Недкова т.д. № 933 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], ЕИК 83180482, [населено място], срещу решение № 591 от 20.10.2014г., постановено по в.гр.д. № 738/2014г. на Пловдивски апелативен съд, в частта над присъдената и потвърдена сума от 15 000 лв. до 53 500 лв. С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение № 820 от 10.05.2013г., постановено по гр.д. № 1301/2011г. на Пловдивски окръжен съд, който частично е уважил, предявениите от П. Г. А. обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касационната жалба представя отговор, в който твърди, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение и виновно поведение от страна на водача на увреждащото МПС, установено въз основа на представената по делото застрахователна полица и зачитане на задължителната за гражданския съд по чл.300 ГПК сила на решение № 853 от 29.04.2010г. по НАХД 6899/2009г. на РС-Пловдив, с което Х. Г. е признат за виновен в това, че на 15.09.2009г. поради нарушение на правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил на П. А. множество средни и леки телесни повреди. При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди решаващият състав е взел предвид вида и характера на получените травми, продължителността и интензитета на изпитваните болки, както и продължителността на възстановителния период.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК формулира въпрос, свързан с критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, като поддържа, че той е разрешен от възивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е и ППВС № 4/1968г.
Въпреки, че въпросът е обуславящ изхода на спора, не е налице посочения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решението е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, тъй като въззивната инстанция при определяне на размера на обезщетението се е съобразила с вида и характера на получените травми, продължителността и интензитета на изпитваните болки, както и продължителността на възстановителния период. Определянето на размера на обезщетението за вреди е обусловено от конкретните факти по делото, които са различни от тези, във връзка с които са постановени цитираните от касатора решения по чл.290 ГПК. Ето защо, настоящият състав приема, че доколкото не е осъществена допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 591 от 20.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 738/2014г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.