4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
С. 06.12. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
В. АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. А. т.д. № 53224 по описа за 2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], чрез пълномощника адв. К. М., срещу решение № 398 от 1. 07. 2015 г. по в. т. д. № 417/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГО, 2 въззивен състав, с което е потвърдено решение № 873 от 10. 11. 2014 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против Г. Д. Г. иск с правно основание чл. 422 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че [фирма] има вземане срещу Г. Д. Г. за сумата 25000 лв., представляваща неплатена годишна вноска за 2010 г., дължима на основание договор за продажба на акции на [фирма] от 25. 08. 2005 г., сключен между [фирма] и Г. Д. Г., и договор за цесия от 27. 06. 2012 г., сключен между [фирма] и [фирма]. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на разноски за трите инстанции.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. Г. изразява становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и правилност на същото. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице сочените от жалбоподателя [фирма] основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Със същото окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против Г. Д. Г. иск с правно основание чл. 422 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че [фирма] има вземане срещу Г. Д. Г. за сумата 25000 лв. неплатена годишна вноска за 2010 г., дължима на основание договор за продажба на акции на [фирма] от 25. 08. 2005 г., сключен между [фирма] и Г. Д. Г., и договор за цесия от 27. 06. 2012 г., сключен между [фирма] и [фирма].
За да постанови този резултат съставът на окръжния съд е приел, че на 25. 08. 2005 г. между [фирма] и Г. Д. Г. е бил сключен договор за продажба на 504349 броя акции от капитала на [фирма], с номинал по 1 лв. всяка, при цена 504349 лв., платими при условията на разсрочено плащане, за 20 години, на 19 годишни вноски от по 25000 лв. и последна изравнителна вноска от 29349 лв. Приел е, че задължението за плащане на дължимата за 2010 г. годишна вноска от 25000 лв., предмет на иска, е погасено поради изпълнението му – плащане на посочената сума на [фирма], чрез управителя на дружеството Д. А. Г., което плащане е извършено преди сключване на договора за цесия между [фирма] и [фирма]. Изводът за извършено плащане преди сключване на договора за цесия е направен след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства: разписка, подписана от Д. А. Г., управител на [фирма], с положен печат на дружеството, за получена сума от 25000 лв., представляваща годишна вноска за 2010 г., заключението на съдебно-графическата експертиза вх. № 4987/28. 03. 2014 г. на вещото лице Н. Натов, установяваща истинността на положения на разписката подпис, двустранно подписания от страните приемо-предавателен протокол от 27. 06. 2012 г. към договора за цесия, в който като предадени от цедента на цесионера документи за вземането фигурират и процесните разписки, писмо вх. № 14/5. 03. 2010 г. от [фирма], чрез управителя Д. А. Г., до Г. Г., получено от последния на 8. 03. 2010 г., с което същият е уведомен за счетоводно отразяване в баланса на [фирма] към 31. 12. 2009 г. на предсрочно издължените суми по договора за продажба на акции, писмо изх. № 55/25. 03. 2010 г. от Г. Г. до [фирма], подписано от Д. Г. на 25. 03. 2010 г., с което същият е изискал копия от документите за счетоводно отразяване на предсрочно погасеното задължение, показанията на свидетеля на ищцовото дружество С. Г. В., според които свидетелят, като адвокат на [фирма], е бил помолен към посочената в писмо вх. № 14/5. 03. 2010 г. дата да изготви документи във връзка с твърдения на страните за предсрочното погасяване на задължението на Г. Г. към [фирма], произтичащо от процесния договор за продажба на акции, както и показанията на свидетеля С. П., разписките за извършени плащания за останалите годишни вноски /преди и след 2010 г./, оформени по идентичен начин с процесната разписка за 2010 г. /с отбелязване на календарната година, за която се отнася платената вноска, без дата на извършено плащане/, обстоятелството, че в държане на ответника Г. се намира оригиналът на процесната разписка за 2010 г. Крайният извод на съда за погасяване на задължението на Г. Г. към [фирма] за сумата 25000 лв., дължима за 2010 г. годишна вноска по договора за продажба на акции, преди сключване на договора за цесия между [фирма] и [фирма] е наложил преценката за несъществуване на претендираното спорно вземане и неоснователност на иска.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани шест правни въпроса, от които първият и третият /в точки 1 и 3 от изложението/ са процесуални и засягат проблеми, свързани със задължението на въззивният съд да изготви нов доклад по чл. 146 ГПК и да предостави възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия за посочване на относими към спора доказателства, както и да разпредели правилно доказателствената тежест между страните, с твърдения, че същите са решени в противоречие с ТР № 1/2013 г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Соченото противоречие не е налице. В точка 2 от цитираното тълкувателно решение е прието, че само когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая, подадената от ищеца [фирма] въззивна жалба не е съдържала оплакване за неправилност на решението, дължаща се на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, свързано с доклада по чл. 146 ГПК, поради което и въззивният съд не е дължал предоставяне възможност на страните да предприемат необходимите процесуални действия по посочване на относими към спора доказателства и разпределение на доказателствената тежест.
Относно включения в точка трета въпрос: следва ли въззивният съд да приеме за доказани твърденията на ответника по иска за извършено плащане на процесната сума, ако същият не е установил това си твърдение, въпреки тежестта за доказването му да е била негова; представлява ли нарушение на разпоредбата на чл. 154 ГПК, ако посоченото твърдение се приеме за доказано, въпреки непровеждане на пълно и главно доказване от ответника, както и относно въпроса по точка четвърта от изложението – следва ли да се приеме за доказано плащане, извършено преди сключване на договора за цесия, ако ответникът–длъжник противопоставя на ищеца–цесионер разписка издадена от стария кредитор–цедент, която няма достоверна дата. Въпросите са фактически, а не правни, тъй като се отнасят до съдържанието и преценката на събрани по конкретното дело доказателства във връзка с възражението на ответника за погасяване на дълга поради плащане. Тези въпроси представляват касационни оплаквания за неправилност на решението /за необоснованост на същото и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуални правила/, която не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК, но не биха могли да обосноват общия критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Независимо от това, за яснота следва да се отбележи, че изводите за извършено плащане са направени не само въз основа на разписката, а след съвкупна преценка и на останалите събрани по делото доказателства /заключение на съдебно-графическа експертиза, приемо-предавателен протокол на предадените от цедента на цесионера документи, двустранно подписан в деня на сключване на договора за цесия и съдържащ изявление за получаване на описаните документи от цесионера, свидетелски показания, писма с дати преди сключване на договора за цесия, съдържащи изявления на прехвърлителя и приобретателя на акциите за предсрочни плащания на дължимите суми/.
Вторият въпрос /по точка 2 от изложението/, процесуалноправен, касае задължението на съда при постановяване на решението да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства. Поддържа се противоречиво разрешаване на този въпрос с приетото по същия в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдяното от касатора противоречие не е налице. В съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в цитираните в изложението и в множество други решения на ВКС, формиращи задължителна съдебна практика, съставът на въззивния съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, разгледал е и се е произнесъл по всички доводи и възражения на страните, а соченото от жалбоподателя несъответствие между фактически изводи и събрани доказателства и между правни изводи и закона представляват касационни основания за неправилност на решението – необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон, които не може да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК.
Петият въпрос – може ли да служи като доказателство за плащане разписка, подписана от издателя като бланкова, непопълнена с данни за конкретното плащане, ако не е установено кога, при какви обстоятелства и от кого са попълнени данните в разписката – въпросът е неотносим към случая и не е обусловил решаващите изводи на съда, тъй като по делото не е доказано представената от ответника разписка за извършено плащане на дължимата за 2010 г. вноска от 25000 лв. да е подписана предварително, а изписаната ръкописно година „2010“ да е добавена впоследствие, след полагане на подписа на управителя на дружеството /обратното, според заключението на съдебно-графическата експертиза е невъзможно да се определи времето на полагане на текста и подписа в изследваната разписка, поради липса на универсално приложима методика за определяне на абсолютна и относителна давност/. В този смисъл, отговорът на този въпрос не би бил от значение за изхода на конкретното дело.
Относно последния въпрос – дали извършено от стария кредитор-цедент, който не е страна по делото, извънсъдебно признание за плащане, представлява достатъчно доказателство, за да се приеме за установено твърдението в посочения смисъл, направено от длъжник–ответник по иска. Такъв извод не се съдържа в мотивите към обжалваното въззивно решение, поради което и този въпрос не е обуславящ за изхода на делото. Съставът на окръжния съд е достигнал до извода за извършено плащане на дължимата годишна вноска за 2010 г. не само въз основа на изявленията на управителя на дружеството-прехвърлител на акции, съдържащи се в цитираното по-горе писмо № 14/5. 03. 2010 г., а след съвкупна преценка и на други събрани по делото доказателства – разписка, подписана от Д. А. Г., управител на [фирма], с положен печат на дружеството, за получена сума от 25000 лв., представляваща годишна вноска за 2010 г., заключението на съдебно-графическата експертиза вх. № 4987/28. 03. 2014 г. на вещото лице Н. Натов, двустранно подписания от страните приемо-предавателен протокол от 27. 06. 2012 г. за предадени от цедента на цесионера документи, показанията на свидетеля С. П., разписките за извършени плащания за останалите годишни вноски /преди и след 2010 г./, оформени по идентичен начин с процесната разписка за 2010 г., обстоятелството, че в държане на ответника Г. се намира оригиналът на процесната разписка за 2010 г. /с оглед установеното в чл. 109 ЗЗД предположение за плащане/.
С оглед на горното, обжалваното въззивно решение на окръжния съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. Г. не представя доказателства за извършени разноски пред настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 398 от 1. 07. 2015 г. по в. т. д. № 417/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГО, 2 въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: