ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 823
София, 17.11. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря, като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2773 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото П. Б. П. срещу решение № 1647/24.2.2016 г по гр.дело № 11356/2015 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А състав в частта, с която предявения от П. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата 3 000 лв до сумата 9000 лв.
Касаторът подържа, че в обжалваната части въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде допуснато до касационен контрол, след което да бъде отменено, а касационната жалба да бъде уважена изцяло.
Ответникът по касационната жалба-Прокуратурата на РБ не е заявила становище по същата.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и подържано обвинение за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК за опит за кражба с използване на техническо средство, при условията на съизвършителство на кабел на стойност 2400 лв, като деянието е останало недовършено по независещи от ищеца причини.С присъда от 24.3.2014 г, влязла в сила на 9.4.2014 г по н.о.х.д № 17344/2006 г на СРС, 104 състав ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение.Прието е, че наказателното преследване, по което ищецът е оправдан е продължило от 1.7.2006 до 9.4.2014 г, т.е. почти 8 години, период в който ищецът безспорно е изпитвал неудобства, произтичащи от заплахата да бъде осъден за тежко умишлено престъпление от общ характер.От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че ищецът се притеснявал за това кой ще се грижи за децата му / в началото на процеса –две, а в края общо-пет/,ако евентуално бъде осъден.Прието е, че на ищеца не се дължи обезщетение над присъдения размер от 3000 лв, тъй като през исковия период същият е бил осъден с влезли в сила присъди по още шест обвинения : за кражба, управление на МПС без свидетелство за правоуправление, за управление на МПС с концентрация на алкохол над 1,2 промила, както и за изнасилване на малолетна, като очевидно е че част от претърпените вреди са търпени във връзка с посочените други обвинения, по които е налице осъждане.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 ГПК.Поставени са следните въпроси :
1/ Материалноправен, свързан с начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ.
2/ Процесуалноправен въпрос, а именно : При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ следва ли да се вземе предвид периода на търпяната мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и изключително голямата продължителност на воденото наказателно производство, тежестта на повдигнатото обвинение, както и възрастта на пострадалия.
Представени са следните съдебни актове:
-Решение № 532 от 24.6.2010 г, по гр.дело №1650/2009 г на ВКС, ГК, Трето ГО.
– Определение № 911 от 11.8.2010 по гр.дело № 369/2010 г на ВКС, Трето ГО, постановено по реда на чл.288 ГПК, което не се ползва със сила на присъдено нещо и не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, както и задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
– Решение от 12.3.2010 г по гр.дело № 2187/08 г на СГС, ГО, 9 състав, с отбелязване за влизането му в сила и
– Решение № 20 от 15.5.2012 г на Силистренски окръжен съд, ГО, за което липсват данни да е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са разрешени от съда в противоречие, а в съответствие с трайно установената съдебна практика.. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика. Съобразена е и задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предметът на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. 3а да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства.
Мотивите на въззивният съд съответстват на приетото с решение № 158 от 4.06.2012 г на ВКС по гр. дело № 708/11 на Четвърто ГО-съставляващо задължителна съдебна практика, съгласно което е прието, справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към дейността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост.
С решение № 223 от 4.07.2011 г на ВКС по гр. дело № 295/2010 г на Четвърто ГО е прието, че при определяне на размера за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера на деянието, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия, с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
Въззивният съд е приложил точно критерия за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, като в този смисъл е присъдил обезщетение в съответствие със разясненията, дадени с ППВС № 4/1964 г. Отчетени са конкретните обстоятелства по делото, а именно: че воденото наказателно производство е протекло в рамките на по продължителен срок, но в същия ищецът е бил наказателно преследван и осъден по други шест обвинения, отчетено е обстоятелството, че за кратко на пострадалия е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.Действително по делото са проведени голям брой съдебни заседания, но за част от тях пострадалият е бил принудително довеждан-т.е упражнена е мярка за процесуална принуда, поради предходно виновно процесуално поведение на ищеца.При това положение с оглед цялостното отражение на воденото наказателно производство върху живота на пострадалия е определено съобразно общоприетия критерий по чл.52 ЗЗД, обезщетение в размер на 3 000 лв.
Всичко това обосновава извода, че критерият за справедливост не е нарушен.Дадените от съда отговори на поставените въпроси, съответстват на задължителната съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК посочена от настоящия състав на ВКС.
Представените от касатора : решение по чл.290 ГПК и влязло в сила решение на СГС се отнасят за присъдени обезщетения за водени наказателни производства за различни престъпления и са постановени при различна фактическа обстановка, поради което са неотносими.Следователно не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, както и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид наличието на съществуваща задължителна съдебна практика по поставените от касатора въпроси.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1647/24.2.2016 г по гр.дело № 11356/2015 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.