2
гр. д. № 167/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 823
София, 02.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 21 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 168 /2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1294/2010 г. Варненски окръжен съд е оставил в сила решение по гр. д. № 3283/2008 г. на Варненски рейонен съд, с което е отхвърлен иск за установяване, че ответниците Т. Г. Д. и Т. А. Д. не са собственици на имот пл. № 109, в м. ”Б. дере” на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Срещу решението в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК е подадена касационна жалба от ищците Т. Д. Ю., Г. И. Д. и К. Д. П. с доводи за необоснованост и неправилност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че са налице въведените основания за допускане до касационно обжалване.
От фактическа страна е установено, че признатият за възстановяване на ищците имот нива с площ от 3200 св. м. в м. „Б. дере”, район Вл. В., в землището на [населено място] е включен в терен по §4. Съгласно помощния план върху него попадат имоти, предоставени за ползване на основание актове по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, един от които е имот пл. 109, владян от ответниците по иска. Установено е, че имотът е предоставен на ответницата Т. Д. на основание ПМС № 26 от 1987 г. Със заповед № 0959 от 03.06.1999 г. , издадена на основание § 62, ал. 3 ППЗСПЗЗ, кмета на [община] е признал правото на ответницата да изкупи имота поради наличие на предпоставките по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Със заповед № 1937 от 15.09.1999 г. кметът е утвърдил определената цена за имота и е определил тримесечен срок за внасянето й по сметка на район „Вл. В.”, [община]. Сумата е внесена по сметка на общината с на 22.12.1999 г. С приета техническа експертиза е установено, че в имота е изградена сезонна постройка, състояща се от стая с предверие на площ от 11.60 кв. м., с пристроено към нея антре на площ от 7.58 кв. м., стопанска постройка на площ от 126.67 кв. м., изпълнена с тухлена зидария и склад на площ от 9.00 кв. м. от тухлена зидария. Установено е с гласни доказателства, че сезонната постройка е построена през 1977 г. от лицето Г. Д. С., баща на ответницата, на което преди това е бил предоставен за ползване имота, факт отразен и в разписния списък към плана от 1970 г. и в представения списък за раздадени земи по ПМС № 21 в района на Г.-В. – ДЗС „ Д. К.” (л. 138 по гр. д. № 3283/08 г. на В.).
Въз основа на така установените факти съдът е намерил иска за неоснователен по съображения, че в полза на ответниците е бил предоставен за ползване спорния имот на основание актове по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и те са трансформирали това право в право на собственост по предвидения в ЗСПЗЗ ред.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за преценка на всички доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като не е обсъдил правното значение на установения факт, че през 1994 г. по искане на ответницата е била издадена оценка на имота, но тя не е заплатила определената с него цена, което съставлява ограничение за повторно провеждане процедура за изкупуване на имота, правна възможност за което е дадено с приемане на § 62 и сл. към ПЗР на ППЗСПЗЗ през 1997 г.
Съдът се е произнесъл и по въпрос за това имала ли е право ответницата да поиска нова оценка на имота по реда на § 62 ППСПЗЗ в сила от 21.12.1997 г. (ДВ бр.122 от 19.12.1997 г.), след като вече е била заявила това свое право.
От мотивите на въззивното решение се установява, че този довод не е обсъден от съда, не е обсъдено и приетото писмено доказателство – оценителен протокол от 05.07.1994 г. за определяне оценката на имота, ползван от ответницата Т. Д..
Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по процесуалния въпрос, решен от съда по преценка на доказателствата и обсъждане доводите във въззивната жалба. Той е решен в противоречие с разрешенията дадени с ППВС № 1/13.07.1953 г., ППВС № 2/1967 г. и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, които според разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Възприетото с тези постановления е в смисъл, че въззивната инстанция трябва да изготви мотиви към решението си, които да отразяват нейните фактически и правни изводи, направени в резултат на самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение по гр. д. № 3283/2008 г. на Варненски рейонен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 129 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: