О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
София, 24.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1052 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. Т., против въззивното решение № 127 от 28 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 247 по описа на окръжния съд в гр. Търговище за 2014 г., с което е потвърдено решение № 400 от 28 август 2014 г., постановено по гр.д. № 936 по описа на районния съд в гр. Търговище за 2014 г. за отхвърляне исковете на Г. против И. а. „А. а.” [населено място] за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение помежду им, за възстановяване на Г. на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради уволнението, и в полза на работодателя са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че определянето на длъжност за заемане по служебно правоотношение, заемана до момента по трудово такова, става само по нормативен път и то чрез промяна в Класификатора на длъжностите в администрацията, а когато промените нямат нормативен характер и са резултат от обективираната в длъжностното разписание едностранна воля на работодателя, основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е неприложимо, и следва да се приложи основанието на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ – съкращаване в щата, или при специфични изисквания за длъжността – т. 11 на същия текст. Поддържа се, че съдът е изградил изводите си не на длъжностното щатно разписание, а на поименното такова, като меродавно е първото, но делото е останало непопълнено с релевантно доказателство. От доказателствата по делото не може да се заключи, че именно заеманата от ищеца длъжност е трансформирана, а и длъжността „инспектор” може да се заема както по служебно, така и по трудово правоотношение. Останало е несъобразено от съда, че цитираната в обжалваната заповед друга заповед не е била известна на ищеца. Въззивният съд не е обсъдил основното оплакване за немотивираност на заповедта. Не са изложени мотиви защо се приема, че именно длъжността на ищеца е трансформирана, след като от общо шест длъжности „главен специалист” са трансформирани само три. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът И. а. „А. а.” [населено място], не взема становище по жалбата.
Въззивният съд приема стореното със заповед на директора на изпълнителната агенция изменение на длъжностното разписание за законосъобразно, като длъжността „главен специалист – инспектор” в регионалната дирекция в Т. е трансформирана в длъжността „инспектор” по служебно правоотношение, тъй като промяната може да бъде извършена с административен акт на компетентен за това орган или с нормативен акт. Не е споделено твърдението на касатора за немотивираност на заповедта за уволнение, а оплакването за тенденциозност на промяната с оглед прекратяване на трудовото правоотношение на касатора е късно заявено.
Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Първият въпрос – по силата на какъв акт настъпва основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ – определянето на длъжността за заемане от държавен служител; следва ли този акт да е от нормативен характер (промени в Класификатора на длъжностите в администрацията, наредбата за приложението му) или определянето може да стане и с изменение на длъжностното разписание от страна на работодателя, не е обуславящ за изхода на спора. Това е така, тъй като в исковата молба като оплакване срещу заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се сочи, че работодателят следва да установи изпълнение на императивно определения ред, предвиден в § 1, ал. 1 ПЗР ПМС № 47/2004 г. за приемане на ЕКДА и на наредбата за прилагането му, както и § 75 ПЗР ЗИД на Закона за държавния служител. При възражението на работодателя, че посочените норми са отменени с ПМС № 129/2012 г. за приемане на Класификатор на длъжностите в администрацията, наредба за прилагането му и Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, ищецът в заседанието пред първоинстанционния съд е посочил единствено, че не приема, че не трябва да се спазват процедурните правила по отношение на длъжностната характеристика и длъжностното разписание. Ето защо позоваването от страна на въззивния съд, че промяната на вида на правоотношението може да бъде извършена с административен акт на компетентен за това орган или с нормативен акт, е общ извод, без той да бъде свързан с твърдение на страна по спора.
Същият е изводът и за втория поставен въпрос – по задължението на съда да постанови решението си като обсъди всички доказателства и възражения на страните. Касаторът твърди, че въззивният съд не е съобразил, че със съответната заповед на работодателя не се приема поименно щатно разписание, а само длъжностното разписание и в нея никъде не е посочено, че длъжността, заемана от ищеца, се определя като длъжност по служебно правоотношение, както и по обстоятелството, че длъжностите „главен специалист” са били общо шест, а трансформирани са само три и не е ясно защо е трансформирана именно длъжността, заемана от ищеца. Подобни факти, на които да се основе твърдение за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, не са въведени в преклузивните срокове пред първата инстанция, поради която причина и оплакване срещу първоинстанционното решение в тази насока не е въведено във въззивната жалба.
Третият въпрос – достатъчно ли е цитирането на законовия текст в заповедта за уволнение, за да се определи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, явно е насочен към оплакването в исковата молба за немотивираност на заповедта за уволнение. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Независимо от това, следва да бъде съобразена и константната съдебна практика (например в решение № 110 по гр.д. № 329/2010 г., ІV г.о., ВКС), че единственото условие за законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е да е прието валидно решение от компетентния орган за определяне на съответната длъжност за заемане от държавен служител. Същото е и разрешението, дадено от ВКС в представеното от касатора решение № 530 по гр.д. № 1654/2009 г., ІІІ г.о. Посоченото при отговора на правния въпрос в това решение по проблема дали несъответствието между правните и фактическите основания за уволнението има за последица неговата незаконност в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ следва да се има предвид в последната му част – от съществено значение е работникът или служителят да знае причините за уволнението, за да може да организира адекватно защитата си при евентуалното му оспорване пред работодателя или съда. Тъй като се приема, че за уволнението в приложимата хипотеза е достатъчно длъжността да е определена за заемане от държавен служител, е достатъчно посочването на съответната промяна, за да се приеме, че заповедта е мотивирана.
Не обосновава допускането на касационното обжалване и последното питане – достатъчно ли е с оглед съдебната защита заповедта да препраща към документ, от който произтича основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и необходимо ли е този документ да е известен на работника, който да е запознат със съдържанието му, тъй като и този въпрос не е бил надлежно въведен в процеса, за да може въззивният съд да дължи отговор.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 127 от 28 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 247 по описа на окръжния съд в гр. Търговище за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: