4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
София, 26.10.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1919 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Т. Н., чрез адв. Н. С. от Софийска адвокатска колегия, срещу въззивно решение № 60 от 19.02.2018 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по въззивно гр.д. № 1527/2017 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска въззивното решение да бъде отменено, а исковете – уважени.
Насрещната страна Р. „Т.-С.“, [населено място] – клон на [фирма], [населено място], представлявано от управителя С. Б., чрез юрисконсулт К. К., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че касационната жалба е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, като е потвърдено решението на първостепенния съд, са отхвърлени предявените от Г. Т. Н. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
За да постанови този резултат, Старозагорският окръжен съд приел за установено, че ищецът Г. Т. Н. е бил в трудово правоотношение с [фирма], клон Р. „Т.-С.“, [населено място], където изпълнявал длъжността „машинист на булдозер над 200 к.с.“, с място на работа Р. „Т.-С.“, [населено място]. Със заповед № 3/19.05.2017 г. Г. Н. бил уволнен дисциплинарно поради следното: на 14.04.2017 г., следобед, в съучастие с И. И., И. С. и А. А., изнесъл извън района на р. „Т.-с.“, [населено място], без надлежните документи и разрешение, три туби с вместимост 10 литра от минерална вода, с индикирано дизелово гориво – собственост на рудника, като с тези свои действия е нарушил предвидените в Правилника за вътрешния трудов ред в [фирма], [населено място] задължения да пази грижливо имуществото, с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие. Посочено било изрично, че с деянието си Г. Н. е нарушил т.1 от Заповед № 84/12.04.2006 г. на управителя на клон Р. „Т.-С.“, която регламентира забрана да се изнася без надлежно разрешително какъвто и да е инвентар, горива и смазочни материали от работници и служители на рудника.
Заповедта, с която било наложено дисциплинарното наказание, била връчена при отказ на 19.05.2017 г. – в присъствието на двама свидетели.
Преди това, работодателят е поискал от работника да даде обяснения за извършените нарушения. Н. отрекъл да е източвал дизелово гориво.
Окръжният съд приел за установено, че описаното в заповедта деяние действително било извършено от Г. Н., като взел предвид писмени рапорти, показанията на В. К. – началник на охраната в предприятието, на И. М. – началник-смяна и пряк ръководител на Н., на П. Й. и Д. Ж. – охранители в рудника, извършената от последния идентификация на Н. като извършител на деянието по външни белези, както и обясненията на тримата съизвършители, дадени пред работодателя, а също и заключенията на две експертизи.
Съдът е формирал извод, че работодателят е спазил законовата процедура по чл. 193 КТ, заповедта за уволнение е в изискуемата писмена форма и е мотивирана. Ищецът е извършил описаното в заповедта деяние, което съставлява нарушение на трудовите му задължения и съставлява злоупотреба с доверието на работодателя. Направеният от Н. опит да осуети разкриването на истината чрез бягство от мястото на проверката и изхвърлянето в движение на тубите с гориво от лекия автомобил, анализирани в съвкупност с вида и тежестта на нарушените трудови задължения, както и последващото му поведение, обосновавали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, съответстващо на тежестта на нарушението.
Решаващият състав приел, че уволнението на Г. Н. е законно, поради което отхвърлил всички искове.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, като поддържа се противоречие с т.4 от ППВС № 7/1965 г., т.12 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на IV г.о. , решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на IV г.о., решение № 199 от 17.12.2009 Г. по т.д. № 386/2009 г. на II т.о., решение № 374 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 219/2010 г. на II г.о., решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на IV г.о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на II т.о.; задължен ли е съдът да прецени заключенията на вещите лица във връзка с всички доказателства по делото, поради противоречие с практиката на ВКС: решение № 393 от 01.10.2010 г. по гр.д. № 4703/2008 г. на II г.о., решение № 20 от 09.03.2011 г. по т.д. № 311/2010 г. на II т.о., решение № 174 от 12.01.2011 Г. по т.д. № 36/2010 г. на I т.о.; длъжен ли е съдът да обсъди и да направи анализ на всички събрани по делото доказателства и да постанови решението си в съответствие с доказателствата по делото, поради противоречие с практиката на ВС и ВКС: т.4 от ППВС № 7/1965 г., т.12 от ТР № 1 от 17.07.2001 г., решение № 967 от 18.12.2009 г. по гр.д. № 231/2009 г., решение № 217 от 09.06.2011 Г. по гр.д. № 761/2010 г. на IV г.о., решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на IV г.о., решение № 155 от 25.02.2005 г. по т.д. № 409/2004 г. на II т.о.; 4) длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните, поради противоречие с решение № 971 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 3930/2008 г. на II г.о., както и съдебните актове, посочени като относими към първия въпрос.
Поставените въпроси се свеждат до един – за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, в това число заключения на вещи лица, както и доводите на страните. Те са включени в предмета на всяко гражданско дело и значими по принцип по всеки исков процес. Не се установява поддържаното противоречие между постановеното от въззивния съд и цитираните съдебни актове. Напротив, Старозагорският окръжен съд, в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика, включително цитираната по-горе, като е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, е обсъдил подробно поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, като е взел становище и по доводите на страните. Обстоятелството, че касаторът не е удовлетворен от направените фактически и правни изводи, както и от крайния резултат по делото, не дава основание за допускане на касационното обжалване.
Предвид този изход на спора, на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски в инстанцията за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 60 от 19.02.2018 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по въззивно гр.д. № 1527/2017 г.
ОСЪЖДА Г. Т. Н. да заплати на Р. „Т.-С.“, [населено място] – клон на [фирма], [населено място], представлявано от управителя С. Б., сумата от 100 лева, сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: