О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
София, 27 юни 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1791 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ш. Ш., чрез процесуален представител адв.Й., срещу решение от 22.11.2012г. по гр.д.№12549/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.06.2012г. по гр.д.№19669/2011г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Ш. Ш. искове с правно основание чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.79, ал.1, вр. чл.284, ал.2 ЗЗД, чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба О. С. Ц. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Ш. Ш. срещу О. С. Ц. искове с правно основание чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – за връщане на сумите от 3000евро и 6000евро, представляващи заемна сума по договор за заем от 13.05.2006г. и евентуалните искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.284, ал.2 ЗЗД – за заплащане на сумите от 3000евро и 6000евро, като предоставени по договор за поръчка и неотчетени от довереника и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – за връщане на сумата от 3000евро и 6000евро, като получени при начална липса на основание и на основание чл.59 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, сочи, че по въпросите: „какви са предпоставките за да се ангажира отговорността на ответник по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и дали е достатъчно за това да са налице следните кумулативни елементи: даване на парична сума от ищеца на ответника, получаване на тази парична сума от ответника и липса на основание за разместване на имуществената облага”, „каква е поредността на разглеждане от съда на предявените при условията на евентуалност искове по чл.55, ал.1, пр.1 и този по чл.59, ал.1 ЗЗД и допустимо ли е съдът първо да разгледа и отхвърли иска по чл.59 с аргументи, че ищецът е реализирал правото си на защита чрез предявяване на друг евентуален иск, който е отхвърлен като неоснователен, а след това да разгледа и се произнася по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД”, „Какво е значението на предпоставката за разглеждане на иска по чл.59, ал.2 ЗЗД – иск с който обеднелия може да се защити – това предпоставка за допускане за разглеждане на иска по чл.59, ал.2 ЗЗД ли е или предпоставка за неговото уважаване. Предвид, че правото на иск и съответно процесуалната легитимация на ищеца, произтича от твърдяна материална легитимация, то в случая на предявяване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД като евентуален, фактът на отхвърлянето на другите искове, формира ли „защита чрез друг иск”, с който ищецът може да се защити и съответно води ли до недопустимост или неоснователност на предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД”, „Допустимо ли е съдът да разгледа и отхвърли иска по чл.59 ЗЗД с единствения аргумент, че ищецът е реализирал правото си на защита чрез предявяване на друг евентуален иск, който е отхвърлен като неоснователен поради това, че ищецът не е доказал качеството си кредитор по твърдяното вземане по другия евентуален иск”, въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС №1 от 28.05.1979г., т.1 и т.8 и при противоречива съдебна практика, а по последния въпрос – че е от значение за точното прилагане на правото и за развитие на правото. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставените въпроси е дадено разрешение в Постановление № 1 от 28.05.1978 г. по гр.д. № 1/1979 г., Пленум на ВС, като е прието, че институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт. В този смисъл е разешението и в практиката на ВКС по чл.290 ГПК – решение №451 от 15.07.2010г. по гр.д.№844/2009г. на ВКС, ІІІг.о., с което при разглеждане на касационната жалба е оставено в сила въззивно решение за потвърждаване на първоинстанционно решение, с което искът е разгледан по същество.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.11.2012г. по гр.д.№12549/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: