О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
Гр.С., 04.12.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.1813 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура П. срещу решение на Апелативен съд П. №.21/6.02.18 по г.д. №.654/17 в частта, с която е потвърдено решение №.328/18.10.18 по г.д. №.49/17 на Окръжен съд Стара Загора за осъждане на Прокуратурата на РБългария да плати на Т. Я. М. на основание чл.2 ал.1 т.3 З. 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 5.05.14 до окончателното заплащане и разноски.
Ответната страна Т. Я. М. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице основанието за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като Т.М. е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнато срещу него от орган на Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на престъпление. От фактическа страна е безспорно, че на 13.05.10 е бил привлечен като обвиняем – за това, че в качеството му на длъжностно лице – директор на ОД на МВР [населено място], във връзка със службата си, като подбудител и помагач, в съучастие със С. Й. С., последният като извършител, в периода м.01.04-2.09.09 умишлено склонил С. С. да държи и да използва, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение, което се изисква по закон /НПК, ЗСРС/, специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, като в същия период умишлено го е улеснил чрез набавяне на средства, даване на съвети и разяснения и отстраняване на спънки /престъпление по чл.339а ал.2 вр. с ал.1 НК, чл.26 ал.1, чл.20 ал.3-4, чл.93 т.1 б.“а“ НК/, взета му е била мярка за неотклнение „гаранция“ в размер на 1000лв. – а с влязла в сила на 8.05.12 присъда по нохд №.1624/11 на РС Ямбол е бил оправдан. Съдът е приел, че незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се на първо място в обичайните за подобни случаи притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности и социалното му общуване. Същевременно, видно от показанията на разпитаните свидетели /Н.В. и Е.Е./, то довело и до промяна в характера, начина му на живот и вида му – от енергичен, деен, уверен и позитивен излъчващ добро настроение човек, М. станал затворен, сдържан в изразите си, спрял да контактува, избягвал да ходи на публични места, отдръпнал се от обществения живот и контактите, предпочитайки да бъде извън града, отслабнал, побелял, вдигнал кръвно. Отделно от изложеното, цялата кариера на ищеца била преминала в МВР -работил е в направление „Криминална полиция“, чийто началник е бил, заемал е длъжността „заместник началник“ на РУ К., впоследствие директор на ОД на МВР Стара З., с указ на президента му е било присвоено звание „генерал-майор“ – а обвинението срещу него е било за престъпление, извършено именно в качеството му на ръководен кадър в системата на МВР – в която се ползва с добра репутация, в която е протекъл целия му стаж и основните му функци са били свързани със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В допълнение повдигнатото срещу него обвинение е залегнало и в раздела за закононарушения по високите етажи на властта в приложените доклад за напредъка на България по изпълнението на специфичните показатели в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност и резюме. Тези обстоятелства обосновават извод за съществено накърняване на честта и достойнството, силен стрес и разочарование от правоохранителната система, съставляващи специфични, с оглед това му положение, неимуществени вреди. Съдът е отразил и, че наказателното производство е било съпътствано от широко медийно оповестяване на случая, което е злепоставило личността и професионализма на ищеца като значима фигура в системата на МВР и е настроило негативно общественото мнение, предвид чувствителността и интереса към работата на полицията и в частност към темата за незаконното подслушване, с какъвто характер е обвинението. Това също обуславя значителен интензитет на търпените вреди. Съдът е намерил за неоснователно възражението, че ответникът няма отношение към медийното разгласяване на производството и не носи отговорност за това. Посочил е, че публичното оповестяване, макар и плод на журналистическа дейност, касае именно образуваното и водено под надзора на прокуратурата наказателно производство, поради което е пряка последица от действията на ответника. От друга страна възражението е основателно досежно публикациите, касаещи участието на ищеца в организирана престъпност и причастие към криминалния контингент, тъй като такива деяния не са били предмет на процесното незаконно обвинение. При горните обстоятелства, като е отчел, от една страна, че наказателното производство е протекло в рамките на разумния срок /за период от 2 години на досъдебна и съдебна фаза/, приключило е с оправдателан присъда още на първа инстанция, спрямо ищеца е била взета мярка „парична гаранция“ и обвинението не е за извършване на тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК /в приложимата към инкриминирания период редакция на чл.339а ал.2 НК преди изм. с ДВ бр.26/6.04.10 предвиденото наказание е „лишаване от свобода до 5г./, а от друга страна – че то е за престъпление в длъжностно качество на Директор на ОД на МВР Стара З., предвид който ръководен пост в системата на МВР е намерило широк негативен обществен отзвук и е санкционирано на държавно ниво чрез включването му като резултат в доклада за предприетите действия против закононарушенията по високите етажи на властта, че е дискредитирало личността, морала, професионализма и цялостната дотогавашна кариера на ищеца в системата на МВР и че обуславя значителен интензитет на търпените от него негативни изживявания, съставляващи специфични неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните за наказателно преследване, съдът, съобразявайки обществените критерии, е намерил, че справедливият дължим размер на обезщетение възлиза на 30000лв.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. К. СГП се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта и за обществения критерий за справедливост. Сочи се противоречие на възприетото от въззивната инстанция по тези правни въпроси със задължителна съдебна практика – т.ІІ от ППВС №.4/1968г., т.11 ТР №.3/2005г. на ОСГК на ВКС, ТР №.1/2001г. на ОСГК на ВКС, реш.№.123/23.06.133 по г.д.№.254/14, III ГО, реш.№.630/19.04.11 по г.д.№.170/11, АСС, 7с., ГК, реш.№.39/30.01.09 по г.д.№.5518/07, I ГО/.
Настоящият състав на ВКС намира, че сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
Във връзка с първия изведен въпрос следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.г.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. В. съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство и фазата, на която е приключило, вида на наложената мярка за неотклонение, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, интензитета на преживените негативни емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху него – в това число предвид обстоятелството, че се касае за обвинение, свързано с упражняваната професия, както и че при определени професии, каквато е тази на ищеца, за които изискванията за почтенност и съблюдаване на закона са завишени, едно незаконно обвинение се отразява особено тежко върху емоциналната и психическа сфера на засегнатото лице /реш.№ 344/24.11.14 по г.д.№ 2378/14, IV ГО/, засиления медиен интерес и компрометиране в широк обществен кръг, като така определеното обезщетение на практика е съответно и на икономическите условия в страната към периода на наказателното преследване като своеобразен ориентир. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла не в противоречие, а в съответствие с цитираната от жалбоподателя относима задължителна практика на ВКС-и не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК.
С въпроса относно обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД касаторът цели да постави проблема за съдържанието на понятието „справедливост“ според чл.52 ЗЗД и оттам – за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Налице е многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /напр. №.532/24.06.2010 по г.д №.1650/2009, III ГО, реш. №.377/22.06.2010г. по гр. д №.1381/2009, IV ГО, реш. от 6.04.2011 по г.д. № 951/2010, III ГО, реш. №.149/2.05.2011 по г.д.№.574/10, III ГО, реш. №.643/15.11.2010г по г.д.№ 1916/2009, IV ГО, реш.№.111/17.03.2014г. по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС, ППВС №.4 от 23.12.1968/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики – които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса. Справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай /реш.№.111/17.03.2014 по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС/, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика, която вече е и уеднаквена. От друга страна, доколкото жалбоподателят сочи съдебни решения, те не съставлява такива по сходни случаи по смисъла на реш.№.830/20.12.2010г. по г.д.№.1898/2009 на ВКС, ІV ГО. В тях съдът е определил различен размер на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на доказателства за факти, различни от съобразените във въззивното решение – при различна продължителност на наказателното преследване, през различни години, за обвинения за престъпления с различен характер и съпътстващи мерки за неотклонение, както и разлики в настъпилите за пострадалите от незаконно обвинение негативни последици /напр. в реш. №.113/2.05.17 по г.д.№3483/16, IV ГО, е обсъждан случай на обвинение за кражба в големи размери чрез използване на МПС и техническо средство в съучастие като съизвършител и при условията на продължавано престъпление, наказателните преследвания не са получили публичност, не са накърнили доброто име и не са повлияли на отношението на близки и познати, а търпените психически и емоционален стрес, влошаване на здравословно състояние и негативно отражение върху социалните контакти, чувството и самооценката, не са по-големи от обичайните в подобни случаи и не са с траен ефект; реш.480/23.04.13 по г.д.№.85/12, IV ГО, касае обвинение по чл.323 ал. НК за самоволно, не по установения ред, изкъртване на мивка в двора, заключване на тоалетна и спиране на вода в жилището на 1.04.05, реш.№.209/3.07.12 по г.д.№.1405/11, III ГО – обвинение по чл.388 ал.1 НК за неизпълнение на задължение по служба поради непредпазливост на старши полицай, по което същият е бил оправдан през 2008г., реш.№.39/ 30.01.09 касае обвинение по чл.311 НК на районен инспектор в РПУ, приключило с оправдателна присъда по дело от 2004г. и т.н./. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Апелативен съд П. №.21/6.02.18 по г.д.№.654/17 в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: