О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
[населено място], 06.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 875/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 332 от 25.11.2014г. по в. т. д. № 469/2014г. на Варненски апелативен съд, ТО, 3 с – в, с което след отмяна на първоинстанционните решения № 525/28.05.2014 г. и № 622/18.06.2014 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по т. д. № 2179/2013 г. на Варненски окръжен съд, е отхвърлил като неоснователен предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 42 334,37 лева, представляваща едностранно коригирана сметка за потребена ел. енергия за период от 79 дни от 25.06.2013г. – 11.09.2013г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/25.10.2013 г. Със същото решение са присъдени и разноски в полза на [фирма], [населено място] в размер на 4666,69 лева.
Касаторът, [фирма], [населено място], обжалва въззивното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че ответното дружество, [фирма], [населено място], не е доказало да е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия и размера на посоченото вземане. Също така въззивният съд не е отчел изложените доводи, че извършената корекция касае период на време преди партидата да бъде прехвърлена на ищеца [фирма]. Моли за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения установителен иск. Претендират разноски за долните инстанции.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], излага аргументи за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли предявеният отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че по делото е установена извършена манипулация на СТИ – разрушена фабрична пломба и поставена допълнителна електронна платка с дистанционно управление, която при задействане въздейства на електромера така, че неговата измервателна система да не отчита действителното количество потребена електрическа енергия. Съдът е приел, че в процесния случай се касае за отклонения в показателите поради неправомерно въздействие върху СТИ. По отношение на възраженията за нищожност на част от клаузите на ОУ, апелативният съд е приел, че те са неоснователни, тъй като ищецът не е физическо лице по смисъла на § 13 ДР на З., а търговец, поради което не попада в приложното поле на Закона за защита на потребителите, и съответно клаузата, с която се допуска едностранна корекция в сметките не е неравностойна по см. на чл.143, т.6 и т.18 З.. Отчитането е станало по методика съобразена с ОУ, съответсваща и на по-късно приетите правила. Изложени са съображения, че поради свойствата си електрическата енергия може да бъде измерена само в момента на потребление, като възприетата методика въвежда една корекция в случаите, когато при метериологична проверка се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка. Чрез нея се дава възможност на оператора да изчисли количество при липса на точен измерител, когато не е възможно да се изчисли количеството на преминалата ел. енергия.
В инкорпорираното в жалбата приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът формулира въпроса, налице ли е право от страна на доставчика да извършва едностранна корекция в сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия, като счита, че поставеният въпрос е решен в противоречие с формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитира и прилага следните решения в подкрепа на доводите си – решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II ТО.; решение № 104/05.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II ТО; решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II ТО.; решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II ТО; решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г. на ВКС, II ТО.
Настоящият състав намира, че въззивното решение е в съответсквие с цитираната практика на ВКС по поставения въпрос за допустимост на корекция на сметката за ел. енергия в хипотеза на неправомерно действие от страна на потребителя, поради което не е осъществен релевирания допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изхода на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 6480 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 332 от 25.11.2014 г. по в. т. д. № 469/2014 г. на Апелативен съд – Варна, ТО, 3 с – в.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], разноски за настоящото производство в размер на 6480 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.