3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
гр.С., 6.12. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Драгнев
А. Цонев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 3417 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Р. против решение № 27 от 25.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 710 по описа за 2015 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, с което е потвърдено решение № 463 от 4.11.2015 г. по гр.д. № 157 по описа за 2015 г. на Хасковския окръжен съд, за отхвърляне на предявения от касатора против Х. Я. Х. иск за връщане на дадената в заем сума от 76 452,61 евро.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса дали записът на заповед може да представлява разписка за получаване на дадената в заем сума. Според касатора по този въпрос въззивният съд се е позовал на неотносимо към случая решение на ВКС, касаещо случаите на нередовен запис на заповед, а е пренебрегнал съдебната практика, съгласно която редовният запис на заповед установява наличието на каузалното отношение.
Ответникът по касационната жалба Х. Я. Х. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът М. С. Р. е предявил срещу Х. Я. Х. иск за заплащане на сумата 149 528,31 лв., представляваща невърнат заем по договор от 31.01.2011 г. В чл.1, ал.2 от този договор е предвидено, че предаването на заемната сума ще се извърши в брой в деня на подписване на договора. Към исковата молба касаторът е представил и запис на заповед от 9.03.2012 г., по силата на който ответникът се е задължил да му заплати същата сума. Съдилищата са отхвърлили иска, приемайки, че ищецът не е доказал реалното предаване на заетата сума. Липсва документ, установяващ плащането на тази сума съобразно чл.1, ал.2 от договора към момента на сключването му. Записът на заповед е приет за редовен от външна страна, но поради характера му на абстрактна сделка и поради липса на препращане към договора за заем, съдилищата са счели, че не доказва предхождащи каузални правоотношения и не представлява разписка по смисъла на чл.77, ал.1 от ЗЗД. Според въззивния съд в този смисъл е практиката на ВКС, отразена в решение № 78 от 17.07.2009 г. по т.д. №20/2009 г. на Първо Т.О. и № 88 от 27.05.2013 г. по т.д. №374/2012 г. на Второ Т.О. на ВКС. Цитираната практика е относима към настоящия случай и дава отговор на поставения от касатора въпрос, който съответства на разрешението, възприето от въззивния съд. Практиката, на която се позовава касаторът, касае различна хипотеза. Когато кредиторът разполага с редовен запис на заповед, той може да предприеме въз основа на този документ действия по изпълнение на задължението. Тогава записът на заповед е годно несъдебно изпълнително основание и кредиторът не е задължен да доказва наличието на каузална сделка, а длъжникът следва да повдигне абсолютните менителнични възражения. По друг начин се разпределя доказателствената тежест, ако кредиторът претендира вземането си въз основа на договор за заем. Тогава той следва да установи по безспорен начин реалното предаване на сумата. Косвените доказателства, служещи за установяването на това обстоятелство, могат да включват и запис на заповед, независимо дали е редовен. Сам по себе си обаче, без други подкрепящи доказателства/ съдебно или извънсъдебно признание за получаване на сумата, неблагоприятно процесуално поведение на длъжника и други подобни/ записът не доказва реално предаване на заетата сума, тъй като не представлява разписка по смисъла на чл.77, ал.1 от ЗЗД.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос съответства на задължителната практика на ВКС, поради което касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд по този въпрос не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 25.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 710 по описа за 2015 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, с което е потвърдено решение № 463 от 4.11.2015 г. по гр.д. № 157 по описа за 2015 г. на Хасковския окръжен съд, за отхвърляне на предявения от М. С. Р. против Х. Я. Х. иск за връщане на дадената в заем сума от 76 452,61 евро.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: