3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
София, 07,11 , 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 31.10 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 1397 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокати М. Б. и П. Г. , с вх.№7297 от 27.12.2012 г. на Шуменския окръжен съд, срещу решение от 19.11.2012 г. по т.д.№617/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №546 от 22.06.2012 г. по гр.д.№323/2012 г. на Шуменския районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на [фирма], че ищецът [фирма], ЕИК[ЕИК] не дължи на ответното търговско дружество сумата 13 374 лв. представляваща начислена корекционна сума на основание чл.38, ал.6 ОУ на ДПЕЕЕМ за периода 11.06.2011 г.-07.12.2011 г., обективирана във фактура №086305720 от 21.12.2011 г. С обжалваното решение Шуменският окръжен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че доколкото в действащото законодателство липсва предвидена възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законово основание такава санкция да се уговаря с общите условия-чл.38, ал.2, 5 и 6 от ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени от държавния регулатор с решение ОУ-004/06.04.2009 г. и решение ОУ-004/06 от 07.11.2007 г. Позовал се е и цитирал трайно установената задължителна практика на ВКС в същия смисъл.
Касаторът подържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение но чл.98а, ал.4 ЗЕ, тъй като клаузите на договора следва да се считат обвързващи потребителя. Основанието за определяне на допълнителното потребление е установената от служителите на касатора техническа неизправност в измервателния уред, което осуетява правилното отчитане на реалното потребление. Проведената корекционна процедура е съобразена нормата на чл.38, ал.6 във вр. с чл.37, т.7 на ОУ на ДПЕЕЕМ.
Като основание за достъп до касация формулира правния въпрос „за наличие на възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установения нерагламентиран достъп до вътрешността на електромера-средство за техническо измерване/СТИ/”. Подържаното допълнително основание за достъп до касация с оглед пространно изложената необходимост от промяна в съществуващата съдебна практика, следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираният правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице подържаният допълнителен критерии за селектиране на касационната жалба- чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неправилно касаторът се е позовал на възложения в чл.124 от Конституцията на Република България на Върховния касационен съд съдебен надзор за точно за еднакво и прилагане на закона. Именно в рамките на тези си правомощия Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса за липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за минал период, поради липса на нормативна уредба в тази насока. Този извод е направен след пространно изследване доколко установените в закона правила съответстват на конкретното им приложение в съдебната практика и дали създадената такава, поради неточното прилагане на закона, нарушава принципа на законност, прокламиран в чл.5 ГПК. Като израз на тълкувателната дейност на ВКС, още с посоченото от Шуменския окръжен съд решение №165 от 19.11.2009 г. по т.д.№103/2009 г. на ІІ Т.О. е преодоляна противоречивата съдебна практика в тази насока. Невъзможността за едностранна, последваща корекция, е застъпена освен в посочената от Шуменския окръжен съд практика на ВКС, така и в решение № 104 от 05.07.2010 г. по т.д.№885/2009 г., ІІ Т.О., решение №235 от 12.09.2011 г. по т.д.№1032/2009 г., ІІ Т.О. , решение№29 от 15.07.2011 г. по т.д.№225/2010 г., ІІ Т.О., решение №44 от 23.03.2012 г. по т.д.№513/201 г., ІІ Т.О., която се споделя напълно и от настоящия състав.
Съгласно т.4 на ТР 1-2010-ОСГТК в изпълнени на тази си функция за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на закона, ВКС е задължен да следи за съответствието на отразеното в съдебната практика тълкуване на правната уредба с обществените промени. Двете хипотези на чл.280, ал.1,т.3 ГПК- точното приложение на закона и развитието на правото формират едно правно основание за допускане на касационен контрол, което е налице, когато не е формирана практика на ВКС по тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна уредба, или когато формираната такава трябва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменение на законодателството. Тези предпоставки не са налице. Във всичките си дванадест пункта от изложението си по чл.284 ГПК касаторът изразява несъгласието си с така формираната задължителна съдебна практика, без въобще да навежда доводи за нуждата от осъвременяването й, поради настъпили изменения в законодателството и обществените отношения.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.11.2012 г. по т.д.№617/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №546 от 22.06.2012 г. по гр.д.№323/2012 г. на Шуменския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: