О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
София 30.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №356/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б”Е. , град П., подадена от пълномощника му адвокат П, срещу решение №1851 от 12.11.2009 г. по гр. дело №1058/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – налице ли са предпоставките на чл.53, ал.2 ЗКИР, когато процесният имот е попълнен в обема и границите, съобразно влязла в сила заповед на кмета за това, но площта му се различава по титула за собственост. Счита, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, която приема, че правният интерес на претендиращия да установи грешка в кадастралната основа се свързва с последния действащ план на населеното място. Въпросите за правото на собственост върху спорната площ следва да получат разрешение в съдебния акт.
Ответникът по касационната жалба „Б”ООД/. несъстоятелност/, град П., не е заявил становище.
Ответникът по касационната жалба „Б”А. , град П., оспорва жалбата.
С обжалваното решение е потвърдено решение №46 от 29.05.2006 г. по гр. д. №1269/2005 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Б”О. иск за признаване за установено, че към 1984 г. ДИП „Б” е бил собственик на недвижим имот, представляващ терен от 840 кв.м., част от целия недвижим имот, представляващ сграда бивш цех „В” със застроена площ от 465 кв.м., ведно с припадащия се терен с площ от 3 240 кв.м., част от парцел ****span>IХ – С. зала, зеленина и жилищно строителство, по плана на град П., кв. „Х”, при граници: ул. „Д”, имот пл. №1953, имот пл. №1955, както и, че в кадастралната основа на действащия подробен устройствен план е допусната грешка, изразяваща се в незаснемане на терен от около 840 кв.м., като част от имот №2132, собственост на „Б”ЕООД. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като няма непълнота на кадастралната основа. Попълването и с новия /процесния/ имот №2132 е одобрено още със заповед № 6002/1990г. Заповедта е издадена въз основа на протокол от 10.10.1990 г., двустранно подписан от праводателите на страните по делото и е изпълнена. Имотът е фактически нанесен в плана и съобразно техническата експертиза нанасянето е точно. Имотът е попълнен в обема и границите, съгласно заповед № 6002/1990г. и скицата към нея, съставени на база споразумителния протокол и заснемането към него. Не е имало друго, различно попълване на имота, спрямо което по сега действащия план да е налице грешка, респ. непълнота. Настоящите собственици като правоприемници са обвързани от подписания протокол.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани конкретни относими към спора материалноправни и процесуалноправни въпроси, обуславящи приложимост на основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Съобразно ТР №1/2009 г. ОСГТК, ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена, преди настъпилите в законодателството и обществените условия промени. Задължението на жалбоподателя чл.284,ал.3, т.1 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Така, както общо са формулирани въпросите, за които касаторът твърди, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на това основание. Те нямат самостоятелно значение за спора с оглед решаващите изводи на въззивния съд, че претендираният имот е попълнен в обема и границите, съгласно заповед № 6002/1990г. и скицата към нея и не са налице предпоставките на чл.53,ал.2 ЗКИР за уважаване на иска. Позоваването на чл.280,ал.1,т.2 ГПК също е неоснователно, тъй като не е формулиран конкретен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, обуславящ изхода на правния спор. Оттук не може да се стигне до извод, че приложените съдебни решения са относими за разглежданата хипотеза и са дали разрешение на правния въпрос.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба „Б”А. следва да се присъдят 480 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1851 от 12.11.2009 г. по гр. дело №1058/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Б”Е. , град П., да заплати на „Б”А. , град П., 480 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: