О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
София 14.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 390/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. Н., град С., подадена от пълномощника му адвокат П, срещу въззивно решение от 07.07.2009 г. по гр. дело №2506/2008 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 24.10.2003 г. по гр. д. №2326/2001 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу „А”АД/в несъстоятелност/ иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ за сумата 1 500 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за периода 04.05.2000 г. – 14.02.2001 г. Въззивният съд е приел, че по делото не е доказано работодателят незаконно да е задържал трудовата книжка на ищеца, тъй като въобще няма данни тя да е съхранявана от него.
Ответникът по касационната жалба „А”АД/в несъстоятелност/, град С., не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси относно задълженията на съда по чл.107, ал.2 ГПК/отм./ да отложи делото поради невъзможност на пълномощника на страната да се яви в съдебното заседание и по чл.188 ГПК/отм./ да обсъди всички доказателства по делото, включително и данните в личното трудово досие на ищеца за датата, на която работодателят му е върнал трудовата книжка. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 07.07.2009 г. по гр. дело №2506/2008 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни. Те обуславят крайното решение, но не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установената съдебна практика. Тя е съобразена от въззивния съд. Според нея съдът е длъжен на основание чл.107, ал.2 ГПК/отм./ да отложи делото само ако едновременно страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Наличието на такова препятствие само за пълномощника не е основание за отлагане на делото. Според същата практика решаващият съд трябва да отдели спорните от безспорните факти и да преценява събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. В разглеждания случай въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и не е дал разрешение по поставените от касатора процесуалноправни въпроси в противоречие с трайно установената съдебна практика, тъй като по делото въобще няма лично трудово досие на ищеца, нито данни за дата, на която работодателят му е върнал трудовата книжка.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.07.2009 г. по гр. дело №2506/2008 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.