О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
София 21.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 460/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П”ООД, град Г., подадена от пълномощника му адвокат М, срещу въззивно решение №3 от 30.12.2008 г. по гр. дело №377/2008 г. на Софийския окръжен съд в частите, с които е отменено решение от 15.12.2003 г. по гр. д. №113/2003 г. на Костинбродския районен съд за отхвърляне на иска по чл.200 КТ за обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, лекарства и рехабилитация за сумата 1 396.20 лв. и за обезщетение за забава за разликата между сумите 2 133.88 лв. и 17 271.71 лв. и по реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ исковете са уважени за сумите 1 396.20 лв. и 15137.83 лв. Въззивният съд е приел, че съобразно приетите по делото експертизи претенциите за обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, лекарства и рехабилитация и за мораторна лихва върху присъдените обезщетения са доказани за сумите 1 396.20 лв. и 17 271.71 лв.
Ответникът по касационната жалба В. М. Т., град С., оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси относно неизпълнение указанията на ВКС, дадени с първото касационно решение по делото и касаещи определянето на лихвата по обезщетение за вреди от непозволено увреждане, която не е мораторна, а е компесаторна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №3 от 30.12.2008 г. по гр. дело №377/2008 г. на Софийския окръжен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче са решени в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Според нея моментът на настъпването на вреди е този на трудовата злополука, от която те произтичат. При задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той е в забава от момента на причиняване на вредите. Вземането за вреди е парично вземане и за забавеното му плащане се дължи законната лихва – чл. 86 ЗЗД. Тя е предназначена да обезщети увредения за вредите, които търпи от забавеното плащане на паричното вземане. В съответствие с тази практика с обжалвано решение е присъдена и мораторна лихва върху обезщетението за вреди.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3 от 30.12.2008 г. по гр. дело №377/2008 г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.