О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 11.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева М. КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №724/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Л. Н., от гр.София, чрез адвокат Р. К., с вх.№31641 от 29.04.2010 год. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 27.04.2010 год. срещу Решение от 23.02.2010 год. по гр.д.№3950/2007 год. по гр.д.№3950/2007 год. на Софийския градски съд, ГК, ІVБ състав, имащо характер на определение в частта, с която въззивната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу решение от 08.05.2007 год. по гр.д.№28435/2006 год. на Софийския районен съд, 62 състав, е оставена без разглеждане, като просрочена.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното решение, с характер на определение в тази му част, е неправилно, постановено при допуснато съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото съобщението, че решението на районния съд е изготвено, е следвало да бъде изпратено до адвокатката, която е посочена като съдебен адресат, а не лично на страната. Подържа, че срокът за обжалване на решението на районния съд не е пропуснат, тъй като е без значение узнаването на решението лично от страната- жалбоподателя Н., а и въззивната жалба е подадена от адвокатката- негов повереник.
Ответникът З. В. И. Г.” гр.София оспорва частната жалба, претендира разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският градски съд е приел, че въззивната жалба на Л. Н. срещу решение от 08.05.2007 год. по гр.д.№28435/2006 год. на Софийския районен съд, 62 състав, е просрочена. Неоснователни са доводите на адвокатката му Р. К., че съобщението за първоинстанционното решение, е следвало да бъде изпратено до нея, а не до страната. По общо правило призовките и съобщенията трябва да се връчат лично на страната/чл.46, ал.1 ГПК, отм., чл.45 ГПК/. Само когато това не е възможно или е неудобно, законът допуска връчването им и на други лица, каквото на първо място е адвоката-пълномощник на страната. Законът приравнява връчването на представителя на личното връчване на страната, което подчертава задължението най-напред за лично връчване, а едва след това на адвоката повереник.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК във вр. с чл.7, ал.1,т.7 във вр. с чл.11 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на З. В. И. Г.” гр.София ще следва да се присъди сумата 300 лв. за изплатен адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по частната жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.02.2010 год. по гр.д.№3950/2007 год. по гр.д.№3950/2007 год. на Софийския градски съд, ГК, ІVБ състав, имащо характер на определение в частта, с която въззивната жалба на Л. Б. Н. срещу решение от 08.05.2007 год. по гр.д.№28435/2006 год. на Софийския районен съд, 62 състав, е оставена без разглеждане.
ОСЪЖДА Л. Б. Н., ЕГН xxxxxxxxxx, от гр.София, Ж.” бл.36, вх.7 ет. 8, ап.24 да заплати в полза на З. В. И. Г.” гр.София сумата 300/триста/ лв. изплатен адвокатски хонорар за настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: